Феноменът Дуранкулак, който промени познанието за Европа и света
На брега на Черно море, в Североизточна България, се намира едно място, обвито в мистика и хилядолетна история, Дуранкулашкото езеро. Познато днес предимно с уникалната си природа, Дуранкулак крие дълбоко в себе си тайни, отвеждащи въображението ни до зората на човешката цивилизация.
Дуранкулак не е просто езеро, а археологически феномен. Тук се намира едно от най-значимите праисторически селища в Европа, свидетелство за живот, започнал преди над 9000 години. Разкопките на Големия остров в езерото, стартирали през 1974 година, разкриват невероятна картина на ранна открития.
Водещи археолози, като проф. Хенриета Тодорова, Кирил Ботов, Тодор Димов, а по-късно Иван Вайсов и Владимир Славчев (водещи специалисти по праистория от НАИМ при БАН), посвещават десетилетия на този обект. Тяхната работа е основополагаща за разбирането на неолитните и халколитни култури в региона.
Любопитен факт е, че именно в Дуранкулак са открити едни от най-ранните доказателства за обработка на злато в света, предшестващи дори Варненското златно съкровище (датира около 4600-4200 година преди Христа). Това откритие не просто подчертава високото ниво на технологично развитие на общностите по нашите земи, но и революционизира световните представи за началото на металообработването и социалната сложност изобщо. Преди Дуранкулак, фокусът често е бил насочван върху Близкия изток, но сега знаем, че подобен напредък се е случвал и паралелно в Европа, у нас.
Особено впечатляващо е откритието на културните пластове, под едно селище са установени останки от множество предходни, показвайки, че животът на Големия остров (наричан още Селищна могила Големия остров, намираш се в западната част на самото Дуранкулашко езеро) е процъфтявал непрекъснато, сменяйки и развивайки различни култури.
Езерото е светилище и прозорец към древния бит. Освен материалните свидетелства, разкопките разкриват много за духовния свят на тези древни хора. Некрополите дават ценна информация за техните погребални практики и вярвания за отвъдното. Вероятно самото Дуранкулашко езеро е имало сакрално значение, възприемано като свещен източник на живот или като врата към невидимия свят. Множеството налични артефакти, от битова керамика до култови фигурки разказват за ежедневието, занаятите и обредите, формиращи този праисторически свят. Установено е, че обитателите на Дуранкулак са поддържали активни културни и търговски връзки с други праисторически общности в региона, включително с прочутата Варненска култура, което свидетелства за динамична и взаимосвързана праисторическа Европа.
Един от най-вълнуващите аспекти е хипотезата за Черноморския потоп. Според проучванията на професорите по геология и геофизика Уилям Райън и Уолтър Питман от Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ, преди около 7500 години (около 5600 година предиХриста) Черно море е било сладководно езеро с по-ниско водно равнище, с около 100 до 150 метра. Вследствие на топенето на последните ледниците от Ледниковата епоха, нивото на световния океан се е повишило, което е довело до масивно нахлуване на солена вода от Средиземно море през Босфора в него. Днес Босфора е проток, но тогава е бил естествен праг и е бил пробит катастрофално.
Черноморският потоп променя видимо и неповторимо пейзажа. Събитието е подкрепено с геоложки доказателства, като със сигурност е довело до заливане на значителни крайбрежни земи и селища. Много изследователи смятат, че такъв катаклизъм е в основата на универсалните митове за Великия потоп, включително библейския за Ной.
Дали е възможно да съществуват потънали градски останки под водите на Черно море в резултат на този потоп? Да, подводни археолозни екипи, ръководени от известния Робърт Балърд, океанограф и морски археолог от Океанографският институт Уудс Хоул, САЩ провеждат мащабни проучвания и откриват потънали речни долини, древни брегови линии, а на места дори руини от постройки и дървени конструкции на значителни дълбочини. Тези находки са пряко доказателство за съществуването на селища, обитавани преди покачването на водното ниво.
Дуранкулак е обект на строги научни проучвания, разкриващи реална и изключително развита праисторическа култура, но и идеите за пряка връзка с Атлантида витаят наблизо. Атлантида е описана от Платон като философска алегогия. Въпреки това, съвпадението между времевите рамки на Черноморския потоп и предполагаемото време на Атлантида подхранва въображението за прастари цивилизации с напреднали знания.
България е истинска съкровищница на древни светове, играещи ключова роля в оформянето на човешката история. Географското положение на България, намираща се на кръстопътя между Европа и Азия, я превръща в естествен мост за обмен на идеи, технологии и култури през хилядолетията.
България е люлка на световната цивилизацията и археологическите находки при Дуранкулак преобръщат традиционните схващания, че това са Месопотамия и Египет. Докато тези региони безспорно са били важни, България и Балканите демонстрират паралелно и независимо развитие на сложни общества, приети като пионери в ключови аспекти на развитието на хората, като металообработването, уседнал начин на живот и развитието на социалната структура на обществото.
Дуранкулак може да се смята за нешифлован архреологически диамант с висока историческа и култура стойност. Откритията там са изключително редки и са колосални за науката. Потенциалът му за нови находки също е огромен. Дуранкулак предоставя уникални данни за зараждането на цивилизацията в Европа. Той буквално пренаписва световната праистория, показвайки богатия материален и духовен свят на праисторическите хора, на които сме наследници ние.
