Магдалена Ангелова: Да сме емоционално зрели родители е отговорност
От HighViewArt
Децата са продължение на това, което сме ние. Те се оглеждат в нашите емоционални ''очи'' и се свързват с нашите думи, поведение, болка и радост. Отношението, което децата ще разгърнат към живота и връзките, които ще изграждат е през начина по-който сме закърмили децата си със сигурност, страх, доброжелателност, критика, доверие или съмнения в тях.
Ние, родителите, понякога оставяме травматични отпечатъци в детската душа и въобще не разбираме, че правим това, защото сме в плен на собствената си болка, гняв, неудовлетвореност, меланхолия.
Но, през този неотработен родителски личен траур от разочарования, загуби, емоционална изгубеност ние ''вплитаме'' детето във всичко това. Важно е да разберем силата на езика, лечебното значение на думите и правото на всеки да има място и да бъде признат с това, което е, с неговите слабости и успехи, каквито всъщност сме всички. Думите раждат детото втори път, да сме емоционално зрели родители е отговорност.
Много неща родителите затварят в себе си и не намират думи, за да ги изрекат и върнат в полето на семейството и диалога става скрит и травматичен. Родителите един спрямо друг, също могат да носят тайни и непризнати чувства. Детето просто е свидетел на тези невидими процеси, но всеки усещане енергията и излъчването и ще реагира защитно по свой си начин.
Важно е да говорим с децата за починалите баба и дядо или ако живеят далече, защото през думите те живеят в сърцето. Важно е да се назове и истината или ''сдърпването'', което ние родителите имаме с нашите родители или партньори с които сме разделени, като обясним причините, без обаче да отиваме в крайност да обвиним само другия, а просто да назовем разминаването и болезненото. Да обясним защо не може да се срещат децата с тях ако това е налице и да освободим детето от незнанието, личната емоция или лъжата.
Тук една важна отметка за признаване на истината и причините - този начин на думи не е здрав. Лечебните думи и истина имат друг нюанс и присъствие в преработка на емоциите, разбиране към различията, уважение към разминаването и отделянето.
Не е здраво да кажем на детето, ''Той ни изостави и изневерява и за това не мога да говоря с него''; ''Тя е лоша майка, защото реши да си тръгне и ни нарани''; ''Той само ме наранява и е пълен егоист и за това съм болна''; ''Не го понасям''; ''Не я понасям''; ''Баба ти и дядо ти само вредни неща ще сътворят и никога не може да се разчита на тях, за това не ги харесвам и не искам да ги виждаш''.
Родителите носим отговорност именно за всичко това, за своите проблеми и недовършени теми, казвайки на детето ''Това е моя отговорност, това касае мен, трябва ми време да я приема или трудно ми е да простя все още, имам болка, която нося, но работя с нея и аз имам сила да я нося…Това е за светът на големите, а ти си малък и нямаш нищо общо с това и имаш право да знаеш за тях и това, което се случи между нас, да знаеш за проблема, да знаеш за болката, да знаеш за нужното време, да знаеш за различията ни, но ти имаш място в техните сърца и можеш да говориш с тях…'' Така ще освободим детето с думите и ще му дадем свобода от това болково вплитане, в което се намираме ние.
Ценно е, ние родителите - порастналите възрастни да помним, че всяко премълчаване, отричане, обвинение, гняв, ненавист, забрана да говорим и да си спомняме за другия било то партньора или баба, дядо, нашите брат или сестра, да оставим един или няколко от тези образи непознат, отречен или забравен за детето се превръща в символична ампутация. Тази ампурация, която оставя дълготрайни последици в детското несъзнавано в самооценка, мястото му в обществото, утвърждавднето и продължаването на рода. Дано осъзнаем повече за тези истини и започнем да се променяме. Истината е, колкото и грубо да ви прозвучи, че ние причиняваме и прехвърляме на детето, това от което ние сме страдали и същата болка, която носим, може несъзнателно да я причиним на децата си и така се получава поколенческо предаване.
Автор: Магдалена Ангелова
Може да посетите и разгледате нейната Facebook страница.
