Истината за емоционалното хранене

Понякога човек не е гладен за храна, а за спокойствие, внимание, обич или просто за малко утеха. Така изглежда началото на емоционалното хранене - онези моменти - в които посягаме към сладкото, тестеното или ''нещо за хапване'', не защото тялото ни има нужда, а защото душата е изморена. След тежък ден. След стрес. След самота или напрежение.

Храната за кратко успокоява ума. Дава усещане за комфорт и сигурност. Но проблемът е, че чувството трае малко, а след него често идват вина, неудовлетвореност и още по-голямо емоционално изтощение.  Мнозина дори не осъзнават, че го правят. Те не се хранят от глад, а за да запълнят вътрешна празнота и колкото повече потискат емоциите си, толкова по-често търсят утеха в храната.

Истината е, че строгите диети рядко решават този проблем. Защото емоционалното хранене не започва от стомаха, а от психиката. Понякога човек се нуждае не от още храна, а от почивка. От сън. От разговор. От време за себе си. От живот с по-малко напрежение и повече грижа към собствените емоции. Да се научим да слушаме тялото си е важно, но още по-важно е да започнем да слушаме и това, което душата ни се опитва да каже чрез него.