Смъртта не е край - тя е праг към друго съществуване

От векове хората възприемат смъртта, като окончателна точка. Но в много духовни учения тя е описвана не като край, а като ''преминаване''; момент, в който съзнанието напуска тялото и продължава пътя си в друго измерение на съществуване. Смята се, че в мига след последния си дъх човек не изчезва, а навлиза в пространство на тишина и осъзнаване. Там времето губи значение, а преживеният живот се разгръща, като спомен, изпълнен с уроци, избори и последствия.

Този преход не е наказание, нито награда, той е естествен етап от цикъла на съществуване, както и врата между световете. Душата освобождава тежестта на земното и се подготвя за следващия си път, независимо дали това е ново въплъщение или покой отвъд формите.
Много хора вярват, че страхът от смъртта идва от непознатото, а не от самия край. Ако я погледнем като праг, а не като финал, тя престава да бъде тъмна заплаха и се превръща в част от по-голямата история на живота. 

Смъртта ни напомня, че нищо във Вселената не е неподвижно и окончателно. Всичко преминава, променя се и продължава в друга фаза. Когато осъзнаем това животът придобива по-дълбок смисъл, а изборите ни стават по-съзнателни. Може би истинската цел не е в това да се страхуваме от края, а да разберем прехода и да приемем, че всяка врата води към ново начало. 

Смъртта не затваря кръга – тя го разширява!