За какво най-често съжаляват хората в края на живота си
От Нели Славова
Човешките същества имат странен начин на поведение: те искат да направят нещо, а после го отлагат, докато не се превърне в съжаление. Тези неща могат да бъдат пътуване; разговор с някой, с който имаме развалени отношения; телефонно обаждане; неизречено "обичам те"; време, прекарано заедно, което никога не се връща.
Причините, поради които тези неща не са били направени навреме, са страхове, несигурност, липса на желание или време, гордост, обида, тотално безразличие. Докато не настъпи последният момент в живота, когато ще направите реална равносметка на цялото си съществуване и ще осъзнаете дали животът, който сте изживели, е оправдал нагласите ви.
Брони Уеър е видяла стотици угаснали животи, а заедно с тях и стотици мечти и желания: след дълги години на разочароваща работа австралийката авторка и мотивационен оратор се оказва, че без да има специално образование или опит в тази сфера, работи в областта на палиативните грижи, помагайки на неизлечимо болните, на тези, на които вече е казано: "Няма какво повече да се направи". Нейната задача е да ги съпровожда до смъртта им, като облекчава бремето на грижите за семействата им (ако имат такива) и се превръща в ориентир за умиращите. Благодарение на изключителната си съпричастност и човечност, Брони се превръща в нещо много повече: довереник, рамо, на което да повериш тези истории, пропити с истина, която близо до смъртта става по-откровена и ясна. Това ѝ позволява да събере десетки истории, всички от които имат един и същ малък общ знаменател: изразяването на съжаление, че човек не е направил дадено действие.
Това ѝ дава възможност да събере тези истории и да ги превърне в уроци, извлечени от онези, които са били близо до смъртта, за да отправи важно предупреждение към все още живите: да живееш съзнателно и без съжаление е единственото важно нещо, компасът на цялото съществуване. През 2011 г. тя публикува ''The Top Five Regrets of the Dying: A Life Transformed by the Dearly Departing'' (''Петте най-големи съжаления на умиращите'') - бестселър, преведен по целия свят. Защото истински щастливият живот е стремеж на всеки, но колко от тях след това живеят според този начин? Тази книга е опит за живота, а не за смъртта. Вероятно трябва я да четем на всеки 5 години, за да се съсредоточим върху важните взаимоотношения и цели, тези, които ще ни предпазят от чувство на съжаление, когато удари последният звънец.
Кои са тези пет големи съжаления, които обединяват много хора в края на житейския им път? Ето ги, обяснени от Брони Уеър.
Съжалявам, че нямах смелостта да живея живот, верен на моите принципи, а не такъв, какъвто другите очакват от мен.
Това изглежда е най-често срещаното съжаление от всички: когато хората осъзнаят, че животът им почти е приключил, и погледнат ясно назад, е лесно да се види колко много мечти са останали неосъществени. Повечето хора не са изпълнили дори половината от мечтите си и е трябвало да умрат, знаейки, че това се дължи на изборите, които са направили или не са направили. Много е важно да се опитаме да изпълним поне част от мечтите си по пътя - пише Уеър, - от момента, в който човек загуби здравето си, вече е твърде късно. Здравето носи със себе си свобода, която малцина осъзнават, докато вече не я притежават.
Иска ми се да не бях работил толкова много.
Това е особено често срещано сред мъжете: "липсва им, че не са изживели младостта на децата си и общуването с партньорките си, пожертвани заради многото работа". Някои жени обаче също изразиха това съжаление, но тъй като всички те бяха от поколението от началото на ХХ век, малко от тях са имали възможност да работят и да не се посвещават изключително на семейството.
"Опростявайки начина си на живот и правейки съзнателни избори по пътя си, можете да осъзнаете, че не се нуждаете от толкова много пари, колкото си мислите", коментира Уеър. "А като създадете повече пространство в живота си, ставате по-щастливи и по-отворени към нови възможности, по-подходящи за начина ви на живот.
Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си.
Много хора потискат чувствата си, за да поддържат спокоен живот. В резултат на това те се задоволяват с посредствено съществуване и никога не стават това, което са в действителност. "Случвало се е в резултат на това мнозина да развият заболявания, свързани с горчивина и обида." Уеър добавя: "Не можем да контролираме реакциите на другите.''
Съжалявам, че не поддържах връзка повече с приятелите си.
Някои пациенти наистина не осъзнаваха пълните ползи от това да имат стари приятели до смъртта си, а в този момент невинаги беше възможно да ги проследят. Много от тях бяха толкова забързани в собствения си живот, че бяха допуснали златните приятелства да се изплъзнат през годините. Имаше дълбоко съжаление, че не са отделили на приятелствата си времето и ангажираността, които са заслужавали. ''Когато човек е близо до смъртта, материалните придобивки от живота избледняват'' - коментира Уеър. Но не парите или статуквото са от значение: те искат да бъдат в мир с тези, които обичат. Обикновено обаче хората са твърде болни и уморени, за да се справят с тази задача. В крайна сметка всичко се свежда до любовта и отношенията. Това е всичко, което остава през последните седмици от живота: любов и взаимоотношения.
Иска ми се да си бях позволил да бъда по-щастлив.
Това е изненадващо често срещано явление: мнозина до края не осъзнават, че щастието е избор, тъй като през по-голямата част от живота си са били заклещени в стари модели и навици. Страхът от промяна ги е накарал да се преструват пред другите и пред себе си, че са щастливи. "Дълбоко в себе си те биха искали да се смеят от сърце и да имат повече моменти на лекота в живота си", коментира Уеър. Животът е избор. Това е ВАШИЯТ живот. Избирайте съзнателно, избирайте мъдро, избирайте честно. Изберете щастието.
Автор: Франческа Фавото
