Жената вдъхновение: Памела Андерсън
От Нели Славова
"Веднага щом стъпя на канадска земя, усещам някакво облекчение", казва Памела от Торонто, където е спряла за последната част от престурнето си.
Прекарала голяма част от последните няколко години у дома, в родния си Лейдисмит, Британска Колумбия, Андерсън отново е в центъра на вниманието с излизането на документалния филм "Pamela, a Love Story" по Netflix и мемоарите ѝ "Love, Pamela". Два проекта посрещнати с изключително положителни отзиви, както от критиката, така и от широката общественост.
"Всеки ден се събуждам малко по-щастлива", казва тя. "Чувствам облекчение и съм благодарна за подкрепата и любовта, която получавам.''
След пет брака Памела е свободна за първи път от доста време насам и смята, че това е допринесло за възможността наистина да разкаже собствената си история.
"Никога нямаше да мога да напиша тази книга, да заснема този документален филм или да проведа някой от тези интервюта, ако бях във връзка. И това следва да ви покаже какви връзки съм имала в миналото. Щях да се страхувам да не разстроя някого, да не ревнува или каквото и да било друго."
Филмът и книгата показват образа на една жена, достойна да послужи за вдъхновение на всеки.
Какво е за вас да сте от тази страна на нещата и да разказвате собствената си история?
- Никога не съм си мислила, че ще имам възможност да го направя. Мислех си, че наследството, което ще оставя, ще бъде червен бански, розова пухкава шапка и никой никога няма да разбере през колко много съм преминала, какво съм преодоляла и как съм събрала всичко това като творчески арт проект. Но също така и като жена, която е имала такъв приказен, изпълнен с въображение живот. Трудно е човек да разкаже цялата си история в този вид откъслечен свят в социалните медии, таблоидния холивудски живот - трябва да има нещо повече, отколкото само тези моменти във времето.
Какво е най-хубавото нещо в живота в Лейдисмит?
- Лейдисмит е красив, потаен, малък град с един светофар. Върнах се в моята общност, при хората, познаващи мен и семейството ми от поколения. В момента се занимавам с довършителни дейности по имота си там, който е шест акра на брега на водата, и току-що поставих малък кей. Пресъздавам това, което семейството ми е имало, но по един по-модерен начин.
Какво представлява за вас един типичен ден там?
- Сега денят се върти около кучетата ми. Ставам много рано и след това пускам кучетата навън за разходка, храня ги, а после зависи дали е лято - прекарвам деня в градината си. Ако е пролет или лято, садя. А ако е зима или есен, консервирам, правя туршии, конфитюри и се развихрям. Винаги съм в градината и винаги пиша. Бях малко неспокойна, когато се прибрах у дома. Чудих се дали да остана, но не можеш да избягаш от себе си, пътувайки. Казах си: ''Това е мястото, където бях като дете. Това е, което се случваше, когато бях на 5 години. Това са дърветата, които ме познават от раждането ми. Това е първото място, където малките ми крачета докоснаха плажа, океана". Просто исках да усетя чувствата, да се поразходя наоколо и да видя какво ще ми хрумне. Трябваше да бъда търпелива, защото не знаех какво ще се появи. Имаше дни, в които се чувствах неспокойна, но това винаги е моментът, в който просто трябва да изчакаш. Просто трябва да изчакаш. А зад всеки ъгъл винаги има нещо страхотно.
Какво е нещото, за което хората грешат за вас?
- Дори когато пишех книгата, трябваше да се боря. Запознах се с един издател и той ми каза: "Слушай, ще ти трябва малко помощ за това". Аз казах: "Не, дай ми шанс. Ако не ти хареса това, което съм написала, тогава просто няма да го правим, но ми дай шанс." От издателството искаха да работя със сътрудник или с автор на текстове (ghostwriter). Но това, което бях сътворила им хареса и впоследствие го удължих. Винаги имам чувството, че трябва да се доказвам.
Кое е най-ценното нещо, което научихте от покойната Вивиан Уестууд?
- Тя ме научи да предизвиквам красотата. Винаги ми е казвала да чета. Вивиан дойде веднъж в малкия ми парк за ремаркета, за да ме снима с Юрген Телер, а до леглото ми имаше един том на "Платон" и тя ме накара да се снимам с него на плажа, на количката за голф, с дъска за сърф. Тя ме научи да предизвиквам себе си. Винаги ми казваше: "Чети и никога няма да ти бъде скучно. Ако четеш, винаги ще си заета". Тя беше и човекът, който ме запозна с Джулиан Асанж.
Каква роля е изиграла модата в живота ви?
- Искам да се обличам в красиви дрехи, но просто не изглеждам добре в тях. Някои дрехи са твърде странни и тялото ми не пасва съвсем.
В какво се чувствате най-силна?
- Чувствам се силна в момента, когато всичко е естествено. Харесва ми да виждам луничките си. Харесва ми, когато косата ми не е направена. Харесва ми свежото лице. Не обичам инжекциите и това определено не е за мен. Искам да видя какво ще се случи. Моята визия е натуралната, тя е любимата ми. Това е изявление за сила.
С какви думи живеете?
- Бъдете истински, бъдете честни и винаги давайте най-доброто от себе си. Наистина, това е всичко. Всеки ден се старая да не наранявам никого - това е ежедневна практика. Толкова е просто. Ако всички се опитвахме да не нараняваме никого... . Никой ден не е идеален, но трябва да правите всичко възможно.
Какво смятате за най-голямото си постижение?
- Най-голямото ми постижение напоследък е, че мога да разказвам историите си от началото до края, което е свързано и с известен страх, защото не всичко, което излезе от устата ти ще зарадва хората, включително и най-близките ти. Винаги е трудно да се кажат нещата, такива, каквито са. В моя случай, не знаех дали хората ще ме приемат сериозно или просто ще си помислят, че това е поредната знаменитост, която иска да говори за себе си - страхувах се. Впоследствие си казах, че това ще е моята "Аве Мария". Ще се впусна в това и ще видя какво ще стане - дали ще потъна или ще полетя. В момента се намирам точно в това състояние, в което е много мистериозно. Не знам какво се случва.
Какво е следващото нещо, с което искате да ви запомнят?
- Просто жена, човешко същество. Всеки ден давам най-доброто, на което съм способна.
Какво означава за вас понятието ''икона''?
- Не знам. Това е прекалено. Харесва ми да разглобявам стереотипа, "секссимвол", "икона", както искате го наречете. Това просто е върхът на айсберга. Човек е много повече от една дума, създаваща представа за това, което си мислите, че знаете. И предполагам, че това е моят път в момента - да разбивам този образ. Чувствам, че това е само началото на живота ми. Чувствам се така, сякаш съм преминала през всичко по някаква причина и сега съм свободна от него. Каквото предстои, ще бъде страхотно и при моите условия.
