Глен Клоуз на 75: ''Страстта ми е абсолютно същата''
От Нели Славова
Вярно ли е, че си пазите части от всеки костюм на всеки герой, който сте изиграли?
- Да, това е жива колекция, имам над 800 части! Тази мания се роди с любовта ми към героите, които тези костюми представляват, и времето, прекарано в пробната.
За мен дизайнерът на костюми е също толкова важен, колкото и режисьорът. Това е абсолютно в основата на процеса на създаване на даден персонаж. Пазя си костюми от "Фатално привличане", "101 далматинци", от "Булевардът на залеза", дори имам костюми от първия ми филм като Джени Гарп.
Изброихте толкова емблематични роли. Смятате ли, че сте добра в изиграването на такива сложни жени?
- Не знам! Те са тези, които ме очароват най-силно. Мисля, че този тип жени, които са конфликтни, са интересни. Нима всички не живеем в сивата зона на живота? Никой не е изцяло бял или черен или изцяло добър или лош. Всеки крие истинските си мисли и чувства. Оттам идва и очарованието, защото това ги прави истински. И пътят ми като творец в професията е да открия къде е общата ми човешка същност с тях, а като актриса не мога да ги съдя.
Как се получава това?
- Ако ги съдите, не ги представяте честно. Трябва да разберете защо се държат по този начин, а щом успеете да ги разберете, ще можете и да бъдете съпричастни към тях. За мен това беше невероятно пътешествие с всеки образ, който съм играла, включително с Марджан Монтаземи в новия ми сериал "Техеран", който е изцяло нова територия. Прочетох сценария, гледах първи сезон и си помислих: "Разбира се, че искам да го направя!".
Очевидно дори сте научили персийски език за тази роля.
- Иска ми се да имах шест месеца за подготовка. Но целта ми беше да говоря фарси достатъчно добре, така че да изглежда правдоподобно. Номерът е да се увериш, че имаш правилната интонация и ударение върху правилната дума, въпреки че нямаш представа каква е тя. (Смее се.)
Тази роля беше първата ви работа в телевизията от почти 10 години насам.
- Да. Спомням си, че в началото на 2000 г. се срещнах с ръководителите на F/X за участие в "Щитът" и казах, че не искам да участвам телевизионен сериал. Но те бяха толкова интелигентни и убедителни, че приех, и това беше фантастично преживяване. В наши дни разполагаме с много различни възможности, което прави работата вълнуваща, още повече за жена на 75 като мен.
Само в Apple TV+ има 20 чуждестранни предавания. Имаме невероятна възможност да се свързваме по целия свят и това е страхотно. Хората могат да надникнат в други култури, да чуят различни езици и да се надяваме, че ще се разбират по-добре.
Вие бяхте една от първите холивудски звезди, които дори се прехвърлиха в телевизията през 80-те години. Какъв беше този опит?
- Телевизията и киното тогава бяха напълно различни култури. По онова време агентът ми каза, че това ще съсипе филмовата ми кариера, защото бях направила само един филм - "Светът според Гарп". Предложиха ми телевизионен сериал, наречен "Нещо за Амелия". Ставаше дума за семейство, в което бащата се кръвосмешаваше с дъщеря си. Прочетох сценария, който беше блестящ и си казах, че трябва да го направя. През цялата си кариера се опитвах да балансирам двете, защото много уважавам телевизията, а също и театъра, откъдето започнах.
Все още ли страстта ви към актьорството е толкова силна, колкото беше тогава?
- Мисля, че страстта ми е абсолютно същата! Все още съм неистово любопитна да изследвам различни персонажи. Придобила съм много по-задълбочени познания за това какво е да си творец като актьор. В наши дни ми е по-трудно да напускам дома си. Сега живея на място, където е приютило цялото ми семейство, което е феноменално на този етап от живота ми...
Говорите за Монтана, нали?
- Да, сестра ми се омъжи за мъж, който работеше в Дивечовъдния участък там, и беше първата, която отиде там. А след това брат ми и по-голямата ми сестра се преместиха, когато родителите ми починаха.
По-късно и аз си купих къща там и сега съм точно срещу двора на по-малката ми сестра. Така че на снимачната площадка винаги си мисля: "Кога ще мога да се прибера у дома?" Но все още имам достатъчно любопитство и страст, за да се отдалеча от вкъщи и да правя нещо, което смятам, че ще бъде интересно и пълноценно.
Това любопитство означава ли, че ще приемате само нови и предизвикателни роли, дори сега, когато носталгията изглежда играе важна роля в Холивуд?
- Знаеш ли, мисля, че би било интересно, ако всички, които участвахме в ''The Big Chill'', се съберем отново. Говорили сме за това с Лари Касдан и всички биха искали! Но другата страна на въпроса е просто да го оставим така, защото това беше основополагащ филм, а прекрасният Бил Хърт вече не е сред нас.
За мен това беше важен филм, научих много от него. Лари Касдан беше чудесен режисьор и създадохме отношения, останахме приятели през всичките тези години... Няма значение дали не се виждаме, защото когато се видим, всичко е където сме го оставили.
Вижте още: Глен Клоуз - музата на Valentino
Сребърната ера на Анди Макдауъл
Хелън, Анди и тяхната магична енергия
Кейт Уинслет и правото да бъдеш себе си
Десет знаменитости, които са оставили естествения цвят на косите си
