1 юни – памет за най-чистия детски свят

Има много начини и поводи за духовно съживление в живота ни. Но един от тях е особено важен, значителен и благороден. И това е художественото пресътворяване на детството, съхраняващо и продължаващо във времето паметта за най-чистия и витален свят. За насърчаване на детския талант, за ориентирането на младежите към творческите професии. За изявяване на творческите им пориви и за споделяне на творческите им радости. Най-вече чрез развиване, обгрижване и стимулиране на заложените в тях дарби. Чрез създаване на различни кръжочни и клубни форми за изкуство, които да обхванат още от най-ранна възраст показалите различни дарования деца. И в тях малчуганите да могат да изразяват мечтите си със слово, щрих, музика.

Защото израсналите в полето на творчеството - състоянието на чистата любов, са най-здрави и най-щастливи, удовлетворени и цялостно изградени личности. Защото само това непрекъснато разширяващо се пространство може да излъчва и отразява обратно към света съвършеното единство, изпълващо света с доброта и хармония. Собединената енергия на сърцата, единствено водеща към промяна, към по-добро бъдеще.

Творчеството, изкуството е онова чудо, което продължава Божието дихание у нас в различни образи и форми, твърди мъдрецът Ваклуш Толев. В най-красиви светове и вдъхновения чрез вътрешни откровения. Защото изкуството поглъща в себе си почти всичко. Но най-същественото в него е образът на човека.

Та нали Творецът го е ваял по Свой образ и по Свое подобие. Вложил е изкуството в душата му, която Го изразява. Чрез творчеството Го е направил съсътворител. Затова човекът най-добре усвоява Сътворителя в своето творчество, както и Бог се усвоява в човешката  творчественост. Защото Той сам Себе Си не усвоява. Пък и само чрез изкуството може да се улови неуловимото като едно овладяно пространство, един статичен израз на уловена динамика, според духоведеца Ваклуш Толев.

Само чрез изкуството може да се постигне сливането на всичко и всеки в едно, в една частица Вечност.

Изкуството, е освобождаването на божествеността от човека, допълва Ваклуш. И без благоволението на Божия Дух не може да се прави изкуство. Дори  първичното изкуство е стимулирано от божествеността като вътрешна пробуда на все повече обгръщащия се от материята Дух.

Изкуството има своето осъществяване - волята, своята идеология - религията, своето осмисляне - философията, своето утвърждаване - науката. Но му е нужна и преданост, и деятелност,  идейност - тъкмо тя му дава вътрешното въображение, което ражда промените. Неговата тайнае в това да намери Бога в човека. А тъй като Бог не е бил търсен в отделния човек, били създадени боговете. Хората на изкуството също ги изобразявали в своите произведения. Но когато сме изграждали Бог вън от себе си, сме извеждали своята божественост извън нас. А изкуството наистина разкрива боговете в човека и прави история, одухотворява събитията и човека. Без, обаче, битието да се обуславя от нагледността, а от поточността и хармонията на духовните ценности.

Изкуството е и борба да се надмогне обикновеното и да се изведе в съвършеното. Изкуството е божествен дар, но не винаги е богознание, а само когато е вътрешно откровение и вдъхновение, когато служи за живот.
Творческият процес пък носи тайнствата, проникновенията на сътворителния Огън, който е всемирната сила, сътворяваща, оплождаща света  и носеща устойчиви промени. Затова Огънят, носещ силата на живота, е изворното начало и на човешкото творчество.

И когато битието на изкуството стане част от света на детето, то може много по-успешно да прояви предназначението в живота си.