10 велики цитата от "Ана Каренина"

Романът на Лев Толстой "Ана Каренина" разказва любовната история на петербургска аристократка на фона на феодалното руско общество от края на ХІХ век - трагичната любов между Ана Каренина, омъжена жена, и офицера Вронски.

Романът е публикуван в осем части последователно в периода 1875 - 1877 г. и е възприеман като кулминация на литературния реализъм.

Нека си припомним 10 цитата от една от най-значимите книги в историята.

1. "Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!"

2. "И ония, които разбират само неплатоничната любов, напразно говорят за драма. При такава любов не може да има никаква драма. "Покорно ви благодаря за удоволствието, довиждане" - ето ти цялата драма. А при платоничната любов не може да има драма, защото при такава любов всичко е ясно и чисто, защото…"

3. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему."

4. "Според него ревността обижда жената, а мъжът трябва да има доверие в жената."

5. "И най-ужасното е, че вината за всичко е в мене - вината е в мене, а аз не съм виновен."

6. "Ана Аркадиевна четеше и разбираше, но й беше неприятно да чете, сиреч да се занимава с живота на други хора. На самата нея много й се искаше да живее… Но тя нямаше какво да прави и затова, като прехвърляше гладкото ножче в малките си ръце, мъчеше се да чете."

7. "И свещта, с която тя бе чела изпълнената с тревоги, измами, мъка и зло книга, пламна както никога с по-ярка светлина, освети всичко, което по-рано беше в мрак, запращя, започна да гасне и угасна завинаги."

8. "Измислям си забави - семейството на англичанина, писане, четене, но всичко това е само измама, то е все същият морфин."

9. "Жените са главната спънка в дейността на човека. Трудно е да обичаш една жена и да се занимаваш с нещо."

10. "И тогава той осъзна, че тя не просто му е близка, а че сега той вече не знае къде завършва тя и къде започва той..."