12 цитата от "Да нахраниш анаконда"

21 октомври 2017

В своята книга "Да нахраниш анаконда" Жанета Стойкова споделя в художествена форма свои дълбоки душевни преживявания, пречупени през призмата на професионалното й амплоа на гещалт психотерапевт.

Тя самата определя книгата си като "пътешествие в света на споделянето". По време на това пътешествие, което е и своеобразно самоизследване, Жанета анализира интуитивните си усещания и разкрива своето много лично преживяване и преодоляване на психичната болка, каквато много хора преживяват.

Жанета Стойкова е интуитивен и в същото време силно аналитичен изследовател, който свързва въображаемия и сетивния свят. Тя открива себе си по начин, който изисква смелост и дълбоко чувствено познание, като поднася на читателя откровено, дълбоко осъзнато и дори физически преживяно слово.

Заглавието на книгата "Да нахраниш анаконда" е интуитивно намерена метафора, "прошепната" в съня. Тя обединява видимия и невидимия свят, в които Жанета пътешества, използвайки синтез от логика и интуиция.

Самата "анаконда" е събирателен образ на всички демони на различни наши състояния, неприемливи чувства, емоции, с които всеки от нас се среща. "Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея, и в крайна сметка до нейното преживяване – по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля.", споделя Жанета Стойкова.

Цитати от книгата "Да нахраниш анаконда", специално избрани от Жанета Стойкова за читателите на HighViewArt.com:

1. "Можем да сме първи и без да изпъкваме, да печелим, без да събаряме някой друг. Можем ли?"

2. "Маскираните зад сертификати и дипломи помпозни наименования на модерни професии не отразяват ничия същност... Особеностите и стремежите на душата не се изучават на никое нарочно обучение. Тях можем да опознаваме и развиваме само през живота, такъв какъвто е."

3. "Какво ако смисълът не е в напълването ми (с познания, опит, мъдрост, страсти, преживявания, изяви...), а в изпразването ми от тях?"

4. "И все пак най-сложният творчески процес, с който всеки от нас се справя по най-добрия възможен за себе си начин, си остава този по самото живеене на живота."

5. "Да обичам някого, не означава, че през цялото време изпитвам само любов. Обичането е многопластово – в основата му лежи любовта, но в различни моменти нея могат да я обладаят и покорят разнородни други чувства и емоции, някои от които мога дори да се срамувам да изпитвам или признавам."

6. "... благословията и проклятието на седемнайсетгодишните – време за любов, за която няма време."

7. "Тялото ми знае, по-добре от обществото, кое е най-добро за мен."

8. "Движението и днес се оказва моето спасение. Стъпките ми, отривисти и решителни, поемат импулса за ново начало и го разстилат по дървения под, устремени да прехвърлят отговорността за действие някъде извън мен."

9. "Не е ли първата стъпка именно тази: да се погрижа за себе си – да се закрепя – точно там където съм, да чуя себе си. И когато останах стабилна на място, се намерих. И когато се заслушах, се чух."

10. "Днес това, което искам, не са битки, а възможност за миролюбива и сърдечна взаимопомощ. Затова най-добре да не формулирам кухи цели, които звучат като долнопробни лозунги, а да започна с някакво действие."

11. "Когато искаш невъзможното, ти остават малко възможности."

12. "Нашите битки отразяват начина, по който възприемаме и минаваме през живота."