24 начина да установиш, че си жив
1. Не си мъртъв
Да не си мъртъв е основно условие на това да си жив. Но кой ли ти знае какво е да си мъртъв, за да разбереш какво е да си жив? Ерго - проблемът. Ако да си жив е равно на това да не си мъртъв, а ти не знаеш какво е да си мъртъв, можеш ли да знаеш какво е да си жив? Логиката упорито насочва към задънената улица на едно звучно НЕ. Но да си жив не е да си логичен. Следователно - аксиоматично се крепиш на вярата, че си жив.
2. Не си скован
С други думи - не си чепат кон. Как разбираш това? Не обичаш да предъвкаш сено и не си на "ти" с бучиците захар.
3. Светиш като крушка
И не, не ти е омръзнало да светиш като такъв, напук на "Истината" на Милена. Ти просто светиш. Точка. И няма нищо по-хубаво от това.
4. Летиш
Животът ти в общи линии е заприличал на летище и ти стоиш пред гейта на новия ден с изумление и преклонение. Нямаш куфар или синджир около шията - безпаметно свободен си, за да полетиш. Ако не вярваш - пробвай да скочиш от петия етаж. Болката от близката среща с близката гравитационно привлечена плоча неминуемо ще ти докаже, че си бил жив.
5. Пиеш
Наливаш се до несвяст. И често смесваш течностите, респективно - вдигаш градуса. Пиеш от всичко и по-много. Буренцето живот, от което черпиш е неизчерпаемо и ти си сипваш от "живото пиво", наречено живот. Пенлива течност с кафяв цвят? Не, по-скоро скоростен живот с балончета на близост.
6. Учиш
Защото майка ти ти е казала "Учи, сине, за да сполучиш". И ти учиш, без да се кучиш. Научил си, че късчетата живот правят броеницата на смисъла на това ти да си тук, да си сега и да се случваш. Кажи сега, че не си сполучил.
7. Бягаш
Книгата "Заеко, бягай" отдавна си я чел. При това без да си заек. Но бягаш - бягаш от чернилката, от нездравото любопитство, изродено в клюкарство, от тъгата, от затворената кутийка на твоя мъничък свят. Замисли се над това утре в парка - защото не си ти, ако не бягаш.
8. Четеш
Не, да си жив не означава да можеш да четеш, поради успешно завършване на първи клас. Жив си, когато четеш. Четеш в себе си, четеш в другия. Четеш и осмисляш - и когато стигнеш до смисъла осъзнаваш, че само четенето е имало смисъл.
9. Гол си
А не си нудист. Всъщност дори бегло познаваш тялото си, защото не си от превзетите типове, които по цял ден стоят пред огледало в нарцистично обожание на картинката, показваща се там. Жив си, когато оголваш душата си (а редом с нея и тялото си), и се чувстваш сигурно, спокойно и топло. Почти като майчина утроба.
10. Пикае ти се
При това мощно. Сякаш в теб се е побрал световният океан и иска да намери своя процеп и бавно да се изтече навън. Нуждата ти напомня, че обитаваш тяло, което води живот различен от твоя и същевременно обвързан с теб. Ти и то сте едно. И животът се процежда през него. Отвсякъде.
11. Гладен си
Като вълк при това. Имаш глад за истина, за близост, за топлина, за сила. Знаеш, че си жив, когато нуждата на духа се е въплатила в теб до степен да оскверни и тялото ти. И от всичко това на теб ти светва червената лампичка, че животът в теб къркори и кипи със сила на вулкан. И аха, аха да избухнеш и изригнеш...
12. Сърби и щипе
"Щом сърби и щипе - значи е живо". Доверяваш се на това и показваш на себе си, че "Живот" е вторият ти прякор. Първият - "Пешо ракията". Все тая - сърби и щипе, само ако е живо. А то е. И ти добре знаеш това.
13. Танцуваш
Естествено, че не можеш. Ни едно танго не си изучил в живота си, а да си кажем честно валса го намираш за скучен. Но затова пък можеш да скачаш. И това долу-горе е единственото, което има значение. Скачаш и с лакти и се зъбиш на света - ами да, ти можеш да танцуваш. При важащо правило "Жив е той, жив е - тоз дето танцува".
14. Разказваш приказка
Независимо че не си от кръга на Братя Галеви....или бяха Грим?! Не си и преродения Андерсен - толкова жестокост трудно може да се понесе. И не бива, не бива. Ти разказваш приказка проста, прилична на картина на Шагал и казана със сърце. Жив си, когато можеш да разкажеш приказката на своя живот, превръщайки я в една "Приказка без край". Защото вярваш, че Времето е сега, навсякъде и винаги.
15. Желаеш
Във всички смисли на думата - първично, животинско, диво, красиво. Искаш всичко и повече. Понякога дори забравяш какво искаш, но не можеш да забравиш колко много го искаш. Сякаш живот изисква от теб да изискваш от него. И попадате в един Параграф 22, от който единствен изход е смъртта. Но докато ти "ИСКАШ", желанието прогонва като тамян дявол брата-близнак на живота.
16. Пипаш
Но нямаш пипала. И не си октопод. Пипаш, защото пръстите ти са сетивни и чрез тях сякаш се впиваш в соковете на живота и те потичат през теб. Рецепторите ти са добре развити и ти ги отваряш до степен, позволяваща ти да имаш пълно и цялостно усещане за света - около и в теб. Колко хубаво е да пипаш?
17. Поет си
Поезията от теб извира на ручейчета бистра вода. Гейзер при това. Събужда се в теб, както реката се събужда през пролетта и ври и клокочи. И няма спирка. А всъщност не си падаш по мерената реч. Всъщност да си жив означава да си немерен, неизмерим, необясним и непредвидим. И знаеш че си това точно във всеки един момент, в който чувстваш. Тук думите стават излишни.
18. Имаш списък
И знаеш, че ще бъдеш жив докато списъкът съществува. Защото списъкът всъщност си ти - номериран, подреден и определен. Точките на списъка ги избираш ти. Според настроението и желанието. Пак ти избираш дали да ги изпълниш или милостиво да се подчиниш на тяхното недопълване.
19. Ходиш на концерт
А ако си щастливец и истински късметлия - на по няколко. Жив си, когато можеш да се потопиш на нещото над теб, да му се насладиш и да бъдеш в него в продължение на часове. И това да не ти носи досада, умора, окаяние. Жив си и го знаеш, когато си вокала на собствения си рок концерт.
20. Обичаш
Жив си, когато обичаш. Защо го оставихме толкова надолу в списъка това условие. Нима може да обичаш, когато си мъртъв? Трудно е с достоверност да кажем - все пак засега сме били само живи. Но любовта се оказва онази сила, която превзема всичко останало. Сигурни сме, че ще я срещнем и в онова отвъд. Точно толкова сигурни, колкото че тя съществува тук и сега, за да ни показва точно колко е нашият градус на живота.
21. Готвиш
Не, нямаш готварска книга и хич, ама никак, не си падаш по гурме кухнята. Ти просто обичаш да готвиш. Да готвиш с вкуса, естетиката и насладата, която готварската шапка би ти позволила. И намираш, че висшият пилотаж на готвенето е да смесиш всичките ти налични съставки и да получиш - е, да получиш миш-маша на твоя живот. И държим да отбележим, че той няма нечистоплътен кафяв цвят. А и да има - на кого му пука?!? Нали в крайна сметка това си е твоя миш-маш на твоя живот.
22. Караш
И тук не е важно какво. Може да караш ролери, колело, кола, мотор, тротинетка, камион, бебешка количка?! Важното е че караш - в посока и направление по твой избор. Имаш право на GPS - но, хей, защо ти е да откриваш стари извървявани и добре познати пътеки, когато ти си имаш свой собствен път за откритие?
23. Тръпнеш
Тръпки те побиват. Пеперуди пърхат в стомаха ти. Мравки те полазват. Животни всякакви се сбират в теб и без порочни мисли да те превърнат в зоологическа градина. Те просто ти казват / показват, че животът е скрит там някъде в пърхането на хилядите малки крила. Невидим. Крехък. Но силен. Защото е всичко друго, но не и чуплив. Но все пак "Handle with CARE".
24. Имаш пулс
Последно - жив си, когато имаш пулс. Затова сега, на дъното на списъка, се хвани силно за китката. Каквото и да усещаш, знай - това е ЖИВОТЪТ. А докато той е тук, при нас и в нас, всичко е възможно!
Снимка: stellarlifecoaching.com
