7 навика, които неусетно ни въвличат в конфликти
От Елена Енева
Конфликтите са неизбежна част от живота, която възниква при сблъсъка на интереси. Щом нещо ни е важно, сме готови да се преборим за него.
Конфликтите ни помагат да изясним позицията си или да завладяваме нова територия, но също изопват нервите, разбиват съня, играят си с кръвното налягане и пречат да се радваме на живота.
Понякога това ни действа стимулиращо и възбуждащо. Но когато започне да се повтаря твърде често, вече не ни харесва. Тогава си казваме – Писна ми от конфликтни личности! Как все на такива попадам! Искам мир и спокойствие!
И ако наистина искаме мир, тогава е добре да забележим как самите ние привличаме конфликти чрез нещата, които правим автоматично, без да се замисляме. Някои наши навици често водят до ескалиране на емоциите.
Навик 1. Стремеж към превъзходство
Помните ли как мама и татко искаха и ви нахъсваха винаги да сте първи – в учението, в спорта, във всичко, с което се захванете! Борбата за победи в детството се превръща в невидим стремеж към превъзходство над другите в зряла възраст. И тогава, без да забележим, по повод и без повод се стремим да покажем на човека срещу нас, че сме повече от него.
Това може да е началникът ни. Може да е любимият човек. За нашият несъзнаван стремеж това няма никакво значение. За него подчинени или равнопоставени отношения няма. Трябва винаги "да сме отгоре".
По какво да забележим този навик – стремящите се към превъзходство са склонни да разговарят със снизходително отношение и тон; категорични са; натрапват съветите си на събеседника; прекъсват го и така демонстрират неуважение към това, което казва; хвалят се редовно и по много; надсмиват се; подчертават разликите в собствена полза; преувеличават своя принос в общата работа и омаловажават приноса на партньора.
Можете да си представите какво ще ни се прииска да направим, ако някой общува с нас така.
Навик 2. Нарушаване на правилата
Закъсняваме, шумим, пречим. Или минаваме на червено. Или не благодарим, макар че са ни направили услуга. Когато се държим сякаш правилата на дисциплината, закона или добрия тон не важат за нас, другите го възприемат като нарушаване на правата им. И изригват насреща ни.
По какво да забележим този навик – "привилегированите" редовно си казват – Какво толкова, на всеки се случва! Те не се извиняват, не благодарят, не се съобразяват с околните и така подготвят почвата за скандал. Всъщност, правилата са създадени точно за да се намалят конфликтите.
Навик 3. Агресивност
Понякога изливаме гнева си върху хора, които нищо не са ни направили. Нападаме ги и ги обвиняваме, защото не смеем да нападнем този, който всъщност ни е ядосал. Много често това е механизмът, по който възникват конфликтите в семейството, в училище или на работното място.
По какво да забележим този навик – хората, които са склонни да обиждат другите или да ги нападат физически, често го смятат за самозащита, но всъщност допринасят за задълбочаването на конфликта. Взимането на чужди вещи, влизането в чужди стаи, четенето на чужда кореспонденция – без разрешение – също се възприемат като насилие от другия човек и той реагира негативно.
Навик 4. Вечна правота
Ако като деца ни е внушено, че да грешим е много срамно и унизително, естествено като възрастни ще се стремим да сме вечно прави. Това ужасно изнервя околните, които имат чувството, че говорят с кон с капаци, който не забелязва какво му говорят и не зачита мнението им.
По какво да забележим този навик– когато някой приписва грешките си на друг; когато търси виновен за неуспехите или проблемите си; когато смята, че винаги и във всичко само той е правия и постоянно натрапва гледната си точка.
Навик 5. Неумение за изслушване
Понякога толкова да бързаме да кажем какво мислим, че не изслушваме докрай партньора и го прекъсваме. Или се опитваме да покажем колко бързо сме схванали мисълта му, но това обикновено дразни тези, които имат друг темп на мислене и говор и не могат да се изкажат на спокойствие.
По какво да забележим този навик – когато двама говорят едновременно; когато някой често прекъсва другите; когато пришпорва партньора си да мисли, говори или взима решение с по-бързо темпо от нормалното за него.
Навик 6. Открито недоверие
Повечето от нас, независимо от чистотата на съдебното ни досие, се смятаме за свестни хора. И когато някой ни гледа с открито недоверие, той поставя под въпрос точно тази базисна увереност в себе си, че сме добри. Повечето хора не могат да изтърпят това и стават агресивни.
По какво да забележим този навик – прекалена ревност; прекалени проверки; настръхнало внимателно следене на другия; обвинения в лъжа, измама и злонамереност.
Навик 7. Неискреност
Разбира се, пълната искреност може да е много нараняваща, но прекалената неискреност и дори прекалената любезност кара другия да се съмнява какви са истинските ни намерения и да смята, че може би са лоши, щом се крият. А после се чувства в правото си да се защити и влиза в конфликт.
По какво да забележим този навик – неискрените хора мислят едно, казват друго; смятат, че са в правото си да мамят другите в своя полза; преструват се на това, което не са.
А какви са най-честите причини за конфликти във вашия живот?
