8 неостаряващи вица за Бай Ганьо

  • Сподели:
8 неостаряващи вица за Бай Ганьо

1. Най-голямата ирония е, че банкнотите с лика на Алеко Константинов най-често са в джобовете на байганьовците.

2. Боже, хора, за които е писан "Бай Ганьо" цитират Паулу Коелю.

3. Когато не можеш да си помогнеш с мъдростта на Макиавели, винаги може да ползваш някой полезен съвет от Бай Ганьо.

4. - Бай Ганьо, защо те вкараха в затвора, бе?
- За подкуп.
- А защо те пуснаха толкова бързо?
- А ти как мислиш... защо?

5. Един руснак се разхождал по центъра на Бургас. Видял паметника с вдигнатата ръка и се развикал:
- Альоша, Альоша, Альоша...
Бай Ганьо го чул и казал:
- Альоша ваш, а циментът наш!

6. В Германия започна фестивалът на бирата "Октобер фест". От всички участници най-много бира изпи Бай Ганьо, който гледаше фестивала по телевизията.

7. Върви Бай Ганьо по една виенска улица. Насреща му - Иречек.
- Ха, какво правиш тук, Бай Ганьо, как си? - пита изненадан Иречек
- По търговийка съм. Па като питаш как съм... бях "тре биен", после "зер гут", после "хорошо", преди малко бях "файн", ама точно не мога да ти отговоря...

8. След смъртта им Бай Ганьо и един американец попаднали в Ада. Посрещнал ги Дяволът на вратата и им казва:
- Имате право на избор. В кой Ад искате да отидете. В българския или в американския?
- Ами каква е разликата?
- В американския Ад трябва всеки ден да изяждате по една кофа с помия, а в българския - по две.
Американецът естествено, без да се замисля, избрал американския Ад. Бай Ганьо се замислил малко и казал:
- Аз съм българин. Патриот. Обичам нашите планини зелени. Цял живот живея в България. За какво сега да се променям? Избирам българския Ад.
След един месец се срещат Бай Ганьо и американецът. Решили да споделят впечатления.
- Е, как е у вас – пита Бай Ганьо?
- Прекрасно – казал американецът! - Изяждам сутрин една кофа с помия и целия ден съм свободен. А у вас как е?
- Ами, какво да ти кажа. При нас е както обикновено. Българска му работа. Вечно неуредици и неразбории. Или помията забравят да я доставят. Или като дойде, не е достатъчна и не стига за всички. За мене все не стига.