8 проверки за осъзнаване на настоящето
8 проверки затова дали съм в съзнание и живея в настоящето.
Все по-често се говори за осъзнаване и инерция, живеене в настоящето и бягството в минало или бъдеще. Как да разберем дали сме в съзнание или сме извън настоящата реалност? Как да проверявам дали съм осъзнаващ? Разбира се първо стои въпросът: Какво е да съм осъзнаващ, в съзнание, какво е осъзнаване?
И така, ако вече сте си изяснили (за себе си) какво е да си в съзнание, можем да разгледаме няколко прости проверки затова дали съм буден и в настоящия момент. Няма да пошляпваме с шамари, нито ще подаваме амоняк под носа. Подрънкването на гривни може да помага да се връщаме тук и сега, но и с това се свиква и пак заспиваме и живеем в съня си….
1. Его
Обратно на очакванията, Егото се занимава с другите, а oсъзнаващият – със себе си! Егото ни изнася навън от себе си, прекъсва връзката със същността ни. Какво ме вълнува повече: Как ме възприемат другите? Харесвам ли им? Какво да направя, за да ги променя? Или: Как се чувствам сега от това, което правя и мисля? С какво намерение съм наистина? Кое е истински важното от настоящия момент
Тук ще напомня една меродавна мисъл: Не е егоист този, който прави, каквото си иска! Егоист е онзи, който иска от другите да направят, каквото той иска.
2. Наблюдател
Ако си в съзнание, когато наблюдаваш, Наблюдателят ти вижда както теб, така и другите, безпристрастно. Обхваща в полезрението си реакции, думи, усещания за нещата, отношение към тях, без да дава оценки и определя "правилност". Наблюдателят е компас, който ти предлага картина, от която ти – будният избираш с ясното съзнание, че точно ти сътворяваш реалността такава, каквато е за теб сега.
3. Изводи
Изводите ти са свързани с теб, както и препоръките – винаги говорим на себе си! Просто казано: говорите с някого – наясно сте, че не другият казва нещо, а вие така го чувате – (защо го чувам така?). Поуките, уроците, наученото е само за нас. "Акъл" на другите не даваме, ако сме в съзнание. Има вариант да ни поискат мнение, помощ и съвет. Е, тогава, най-важното е да знаеш как се дава обратна връзка, без да квалифицираш, обиждаш и унищожаваш, запазвайки своята истина и автентичност. Нужна е кохерентност на твоето вътре и вън. Каквото мисля, това казвам и каквото чувствам, това показвам.
4. Давам - получавам
Осъзнаването е наясно, че не "другият прави нещата по някакъв начин", а вие така ги усещате и възприемате. Няма в това обективна истина. Истината е винаги лична. Съществуваш само ти с твоето съзДаване-възПриемане на света. Ти избираш и разбираш, че каквото Даваш, това и Получаваш. Невинаги нещата се случват бързо и веднага, но осъзнаването за нашата свързаност ни прави отговорни за действия и мислите. Това е различно от това да си "правилен", защото те е "страх от наказание".
5. Слушане и чуване
Осъзнаващият, когато слуша, също така и чува другия. Той не мисли за своя отговор или въпрос. Просто приема като в празен съд, а отговорът идва естествен и автентичен отвътре, когато не е подготвян в главата, докато другият говори. Най-често, като "много знаещи" правим това, но пък не чуваме всичко, заради което… Отговорът на осъзнаващия идва, когато другият спре да говори. Така си в настоящето и тук, а не в ума си, с думите за след малко. Подготовката за отговор във времето, в което ни подават още информация, ни отнема присъствието и чистото възприемане.
6. Забравете си мисълта!
Разговаряте, слушате и се страхувате, че ще си "забравите мисълта"! Точно така може да разберете, че не сте в разговора съзнателно, а си задоволявате "правотата на егото", създавайки си перфектната позиция в битката. Да си забравиш мисълта е най-хубавият момент от един разговор. Тогава се връщаш в настоящето. Тогава си връщаш слуха към говорещия друг. Капитулираш миналото и си отново тук и сега. Можеш да поднесеш истинския себе си.
7. Тяло
Тялото ти говори и ти го чуваш. Усещаш ли го сега какво ти казва – "Добре ми е", "Не ми е добре така"?, "Искам да избягам точно в този момент" или "Искам да ударя и унищожа противника", "Приятно ми е", "Усещам релакс" или "Гърлото ме стяга", "Стомахът ме свива"… Когато чуваме тялото си имаме по-ясна картина, от която да изберем какво да остане в реалността ни или не. Всяко действие може да ни извади или остави в това, което е. Преди действието е полезно осъзнаването и себеусещането.
8. Емоции
Емоциите идват от къде – от минал спомен или от точно този момент? Когато реагираме на нещо, сигурни ли сме, че реакцията ни е точно заради това? Дали не е насочена към нещо и някого от друг момент, подобен на този? По-лесно ли е да се разкрещим на слабия или да се разплачем пред някого, от когото нищо не зависи? Осъзнаването на природата на настоящата емоция, ни позволява да я управляваме. Управляваме ли емоциите си, живеем в съзнание и обратното.
Осъзнатостта, която имам до този момент е нещото, на което дължа най-важното за мен – здраве, радост, любов. Не спирам да се проверявам във всеки миг, особено когато стане сътресение (вътрешно земетресение). Споделям това, за да съм честна. Влизаме и излизаме в съзнателността. Понякога се губим. Колкото повече практикуваме, толкова по-рядко се налага да възстановяваме баланса. просто си живеем в него.
Повече за моята опитност тук.
Още от Калина може да прочетете в ToBeKalina.com.
