Анна Ахматова: три стихотворения за любовта
Анна Ахматова (23 юни 1889 - 5 март 1966) e псевдоним на Анна Андреевна Горенко. Ахматова е един от най-значителните представители на акмеизма и на руската поезия изобщо.
Акмеизъм (от гр. άχμη — висша степен, връх, цъфтеж, разцвет) е литературно течение в руската поезия, противостоящо се на символизма и възникнало в началото на XX век. Акмеистите провъзгласяват материалността, предметността на тематиката и образите, точността на думата (от позицията "изкуство заради самото изкуство").
HighViewArt.com подбра три любими стихотворения от Анна Ахматова:
ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ
1.
Опали дъхът ми горещ
възглавката пак.
Ето и втората свещ
гасне и гарванов грак
все по-високо звучи.
Тая нощ не помислих за сън
и не затворих очи…
Иззад бялата щора отвън
изгревът вече личи.
Здравей!
2.
Виждам: същия си ти,
същите очи и глуми,
като някога почти.
Пада слънчев лъч срещу ми,
дълго в стаята трепти…
Дъх на лилии дъхти
и не глъхнат твойте думи.
1909 г.
Превод от руски: Иван Николов, 1974 г.
***********
И КОГАТО СЕ ПРОКЛЕХМЕ ДВАМА...
И когато се проклехме двама
в накалената до бяло страст,
още не разбирахме, че няма
свят — широк за двама като нас,
че измъчва яростният спомен,
че не знаят силите покой
и витае в нощите бездомен
вопълът: къде си, мили мой?
А когато задими отново
син тамян и хорът проечи,
вглеждат се в душата ми сурово
твойте неизбежни две очи.
1909 г.
Превод от руски: Иван Николов, 1974 г.
***********
ЛЮБОВ
Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,
привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е.
Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.
1911 г.
Превод от руски: Иван Николов, 1974 г.