Автолирика
Текст, който може да те отведе към себе си. Навигация с думи. Със спирки от осъзнаване. Приготви се...Старт!
Ако возиш себе си, качвай се само на първото място.
Не качвай хора на стоп, с които не сте в една посока.
Не пускай личния контрол с навигация на познати улици.
Ще осъзнаеш, че да пускаш не-твоите пътници е по-комфортно от репликата "Тук мога да карам без колан".
Понякога коланът е сигурност, бъди сигурен в себе си. Винаги слагай "колана" си, иначе все ще се намери кой да те спре и да ти отнеме точки. Не оставяй да те водят по точки хора без "колан".
Не карай на пета без да спуснеш покрива на кабриото. Губиш емоция, вятър, който копнее да те усети. Не питай дали е удобно. Позволи си го. Ти си шофьорът в твоята кола. Ти решаваш.
Не прави колата си още една защитена крепост, в която да оставаш дълго с илюзия, че си някъде навън. Не си! Просто седиш другаде. Не бягай на гуми. Рано или късно се изтриват и никой сервиз не може да ти помогне.
Има шофьори, които могат всичко да карат, няма нужда, не бъди всеяден. Бъди верен на една кола. Тя ще ти се обиди повече от трактор. Да, но ще пътувате по-бързо, по-леко заедно.
Казват, че колкото различни пътища има, толкова и шофьори.
Някои, ако можеха, щяха да са с двата крака на спирачката. Не бъди от тях.
Други са на съединителя, те приемат колата като зона на комфортна крепост и подават ръка навън, ей така, за малко, да усетят вятъра. Това може да го пробваш. За малко.
Тези, които избират газта обикновено са тези, които и казват "Живеем един живот". Това е добър вариант. Но нека да не е като запалка в колата, която ползваме от време на време, а в повечето време караме застинали, без време.
Истинските карат боси, въпреки закона, измислен от хора, вероятно застинали на съединител. Боси, ей така да усещат, всяко натискане, всяко камъче, всяка емоция.
Може да се случи жПТП (житейски препятствен труднодостижим път). Но понякога е необходимо, за да си кажеш - ПресТъПно е да не продължа, въпреки жПТП. Извън закона на хората, които го избягват.
Не спирай, когато си се качил на магистралата, не е мястото. Карай до край, и след края винаги има и друг път.
Има пътници, които не са твоите, има коли, които не са твоите. Скачай в движение от тях и ги остави да се движат без теб... до където стигнат сами.
Понякога си казваш "Ще си почина" и избираш споделено пътуване с непознати. Уж – изгодно. Дали? Спечели ли?
Понякога не можеш да си поемеш въздух, опитваш се да отвориш стъклата, а те не искат, колата те познава по-добре и от теб. И е права. Знае, че това не е, което ти трябва.
Сякаш напомня за себе си, че не е просто парче пластмаса, длъжна да ти дава въздух, адреналин и сигурност. Това го правят хората. Хора твоят модел. Лимитирана серия, а не хибрид последен модел.
Замисляш ли се, колко колата отразява теб. Понякога е твърде ниска, не е за нивата. Понякога е висока за високите камъни. Понякога няма значение, ако знаеш от какво да се пазиш.
Това става, ако вече си минавал от там, познато ти е. Без изненади, с научени уроци и пълен багажник. Хубавото е, че тогава, пазейки се, стигаш по-бързо до твоята БЕЗкрайна спирка.