Бъдете по-толерантни към грешките на другите
Мислим си, че когато достигнем някакво ниво на израстване, не можем да толерираме определено поведение от другите. Все пак сме преминали през толкова много и нямаме намерение да се връщаме обратно. Но защо очакваме другите да вървят по същия като нашия път?
Нека разбием тази илюзия - няма нива. Независимо дали говорим за най-обикновен непукист или виден духовник, ние всички сме хора и част от нашата същност е да сме несъвършени. Освен това стремежът ни не е насочен към перфекционизма, а просто към щастието, поради което няма причина да бъдем толкова строги нито към себе си, нито към другите.
Всъщност не се поставяме истински на мястото на близките си, защото си представяме как бихме постъпили ние в подобни обстоятелства, а не как бихме постъпили с тяхното съзнание, техните страхове, комплекси и притеснения в такава ситуация. И точно заради това на нас не ни се отдава възможността да допуснем същата грешка - ние просто не се нуждаем от нея, защото тя няма на какво да ни научи.
Ако другите са направили нещо неправилно според вас, не се ли замисляте, че в тяхното положение този избор им се е струвал най-добрият за момента? И дори да им е повлиял негативно, все пак е свързан с лично техен проблем, който има нужда да бъде решен от самите тях, не от вас.
Когато тези грешки ви засягат лично, не забравяйте, че целта им определено не е да ви наранят. Всяко човешко същество действа, водейки се първо от собствените си страхове и чак след това от смелостта. Не винаги успяваме да пренебрегнем инстинктите си за самосъхранение, а и не можем и да се обвиняваме за това.
Не допускаме ли самите ние грешка, когато не отваряме сърцето си, когато не проявяваме разбиране и не даряваме с любов другите, в точно тези моменти, в които те най-много се нуждаят от нея? Може би е по-правилно да сме великодушни. Със сигурност бихме уважили повече себе си, ако признаем несъвършенството в природата си и застанем наравно с онези, които днес са сгрешили.
Проява на обич е да простиш, както проява на егоизъм е да се разсърдиш. Ние се учим един от друг. Наранявайки се от чуждите постъпки, откриваме собствените си липси и недостатъци, а проглеждайки за човешката уязвимост, изпълваме сърцата си с доброта. Точно поради това, когато някой сгреши, подавайки му ръка, ние помагаме също толкова и на самите себе си!
