Човешкият живот е едно пътуване
От HighViewArt
Събуждам се. Отварям очи. Вдишвам дълбоко.
Готова съм за предизвикателствата и на днешния ден.
Разминавам се с непознати.
Срещам се с приятели.
Лаская с думи. Нагрубявам.
Потъвам. Изплавам.
Получавам удари. Нанасям още по-тежки.
Страдам. Ликувам.
Руша мостове. Построявам нови.
Плача. Смея се.
Крещя. Танцувам.
Падам. Ставам.
Прегръщам един. Отблъсквам друг.
Търся. Губя.
Запазвам. Изхвърлям.
Мълча дълго. Говоря безспир.
Обичам силно. Мразя дълбоко.
Като малка много обичах да се излежавам дълго в леглото.
От години това е забравен лукс. Вече ставам още със събуждането си. Приготвям се възможно най-бързо.
Миене на зъби, сресване, обличане, гримиране, закуска-всичко това се върши като в забързан кадър.
Излизам да чакам автобуса. Пълно е с хора като мен. Всички нервно пристъпваме от крак на крак, поглеждаме скришом часовниците си през три секунди и се оплакваме, че автобусът закъснява с ЦЕЛИ две минути. Автобусът пристига.
Облекчено въздъхваме. Качваме се бързо и потегляме. Ако шофьорът не кара с поне сто километра в час, пак се започва: нервно потропване, погледи към часовниците, недоволни лица... Слизаме. Разпръскваме се в различни посоки.
Тръгвам сама. Вървя бързо. Влизам в училището. Сядам на чина. Барабаня с пръсти по него. Нетърпелива съм часът да започне. Имаме литература. Произведението е "Робинзон Крузо". Роман на пътуването. Хах!!!
Какво пък знае той за пътуването? Лесно му е на Робинзон. Сам самичък на безлюден остров. Няма календари, няма часовници, няма автобусни разписания. Двадесет и осем години се наслаждава на живота. Чувам как госпожата казва, че му е било много трудно, защото е трябвало наново да изгради един нов свят.
Та нима нашият е лесен за живеене?...
Часовете свършват. Пак чакам автобуса. Същите хора, същата сцена. Обзема ме чувство на дежа-вю. Или пък сякаш гледам театър с кукли на конци. Но дали само гледам, или и аз участвам в спектакъла, не се замислям. Докато пътувам правя обзор на деня/живота си.
1. Говоря бързо.
2. Пиша бързо.
3. Движа се бързо.
4. Ям бързо.
5. Смея се бързо.
6. Плача бързао.
7. Влюбвам се бързо.
8. Разлюбвам още по-бързо.
Всичко в живота ми се прави много бързо, за да не се губи ценно време.
Време, което мога да използвам за приятни неща като...
Е, май от толкова много бързане съм забравила. Нямам време. Всъщност всички бързат. Не бива да изоставам от тяхното темпо. Страх ме е, че тъкмо бързайки, съм изпуснала всичко...
Вечер е. Лягам, но не заспивам. Вземам поредната книга в ръце. Трябва да я прочета бързо и да продължа със следващите. Заглавието и е "11 минути". Сигурно главната героиня бърза като мене.
Час по-късно съм разбрала, че всъност въпросното момиче е бразилка (Мария), чийто скучен и еднообразен живот я е подтикнал да стане проститутка в Швейцария. Решението и е породено от монотонността в родното и градче.
Но попада в един забързан, материален и безидеен свят. Мария осъзнава, времето е разтегливо понятие, че "понякога животът е голям скъперник-човек може да прекара дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново"...
Че бързайки и стремейки се към целите си, сме нещастни по пътя, който извървяваме. Че е лесно да прекосим огромни територии за кратко време, но пътуването вътре в нас е далеч по-важно и трудно.
Но един ден тя "... чу изречението, което щеше да промени изцяло плановете й, бъдещето й, представата й за щастие, женската й душа, мястото й в света.
– Почакайте малко!"
Това изречение е произнесено от мъжа, който преобръща нейната вселена и я кара да прозре колко е важно тя да обръща по-голямо внимание на всичко около себе си: на цветовете, хората, звуците, дочутите откъслечи разговори.
Мария проумява, че бързането и нетърпеливостта са грешни, че чакането е сила. Че най-важните неща в живота ни се нуждаят от най-дълго време, за да се случат. Че "цялата човешка мъдрост се крие в тези две думи: Чакай и се надявай!"
Оставям книгата и се замислям за собствения си живот.
За Двадесет и осемте години на Крузо и Единадесетте минути на Мария.
И тогава решавам. Утре ще направя нещо, което не съм правила никога досега.
! Няма да правя нищо !
Няма да ставам рано, а ще се излежавам до късно.
Няма да се взирам нетърпеливо в часовника, а ще наблюдавам настъпването на новия ден.
Няма да чета нова книга, а ще си припомням старите.
Няма да бързам, а ще чакам.
Ще пътувам, но без да се движа.
Издишвам бавно. Затварям очи. Заспивам...
Автор: Елис Емин
