Чувствителността - признак за слабохарактерност или забравена човешка благодат?

  • Сподели:
Чувствителността - признак за слабохарактерност или забравена човешка благодат?

Силните личности знаят как да въведат ред в живота си, дори и в най-тежките моменти. Да бъдеш чувствителен не е недостатък, чувствителността не е проява на слабост, а напротив - съпротивление и непримиримост с обстоятелствата и действителността, която се различава от представите на самокритичните, чувствителните хора за "реда" на нещата в живота.

Дори и със сълзи в очите чувствителните хора намират сили, за да кажат: "Добре съм". Да бъдеш чувствителен е равнозначно на това да бъдеш заклеймен от днешното общество като нямащ мнение, равнодушен, а дори и слабохарактерен.

В нашето объркано, вечно лутащо се общество на предубеждения, закостенели разбрания за правилно и грешно, за морално и неморално, за срамно и похвално, ние бавно, но успешно прогонваме различните - прогонваме чувствителните, като автоматично причисляваме към графа "странни и неразбрани".

Защо е нужно това? Нима да бъдеш различен е нещо лошо? Та нали различните са тези, които търсят нови начини и пътища за промяна - духовна и интелектуална. Нима единственият начин на себеизразяване е чрез вербален контакт? Чувствителните хора са тези, които използват най-голямата част от потенциала на личността си, а именно своята сетивност.

Сетивата са тези, които ние потискаме ежедневно поради страха си, че чрез определението "чувствителни" или "емоционални" не бихме могли да се впишем в днешния жесток, безкраен океан на грубост, вулгарност и липса на уважение към чувствата на ближния. Светът се е превърнал в ежедневна арена на физически и ментални боеве, в които менталната болка убива в пъти повече човешките същества, отколкото физическата.

Живеейки в един ежедневен земен Ад, ние се превръщаме в "адски" същества, чиято сила се изразява в накърняване на чувствата на ближния. По този начин всеки от нас започва на възприема себе си като свръхчовек, имащ власт над по-слабите и несъобразявайки се потъпква личностните качества на хора, които не използват режещата сила на словото гласно.

Именно хората на изкуството са тези, които използват вътрешната си сила - креативността и въображението си при създаването на своите творби, за да изразят своята душевност по друг, невербален начин.

Възпитанието е криворазбрано. Липсата на такова - поощрявано. Наглостта и липсата на задръжки - въздигани в култ като водещи качества на една успяла личност. Плачът и тъгата са тези, които "отмиват" пошлостта и непримиримостта ни с дадена ситуация, които изчистват от нас негативните емоции, които дават гласност на душите ни и ни издигат за кратко над проблемите.

Чувствителните хора са тези, които успяват да уловят емоциите, тъгата и щастието на отсрещния без задължителната нужда от слова. Думите понякога са излишни, мълчанието благодат, а чувствителността - една забравена такава - човешка благодат.