Дали раят си струва толкова, че да се стремиш да попаднеш в него?!

Един човек дълго се измъчвал от въпроса:

 - Дали Раят си струва толкова, че да се стремиш да попаднеш в него?!

- Ние не знаем какво да очакваме от задгробния живот - разсъждавал той - Навярно никой нищо не знае.

И всички хора му се присмивали.

- Ти си луд! - казвали те и въртели пръст, допрян до слепоочието. - Разбира се, че си струва, та това е Рай!

- Все едно - няма да разбереш това - съчувствено разпервали ръце другите - За да го разбереш, трябва да умреш!

- Какво те бърка? - изричали трети и сумтели - Човек не трябва да мисли за това. когато вършиш добри дела не бива да мислиш за награда. Трябва просто да служиш на Господ.

И така, никой не подкрепил този любознателен човек. Но Господ се отнесъл към неговия въпрос с разбиране и съчувствие. "Командировката" била оформена и нашият герой видял Ада и Рая още преди смъртта си.

Когато се върнал, веднага го наобиколили и първите и вторите и третите.

- Е как е там?! - попитали те.

- В Ада заварих следната картина - започнал да им разказва той. - Дълга - дълга маса. На нея един срещу друг седят хора. Много хора. Масата е отрупана с ястия - красиви, апетитни! Такива, каквито не съм и виждал през живота си! Ароматите и уханията дразнят ноздрите им, по брадичките им се стичали слюнки. Но нещастните грешници не могат да хапнат дори и трошичка! Те са ужасно, нетърпимо гладни, поглъчат храната си само с очи. Но само толкова...

- Какъв ужас! Какъв ужас! Но защо? - питали и първите и вторите и третите. - Защо тези нещастници не могат да вкусят ястията, сложени на масата?!

- Всичко е много просто - отвърнал човека. - Ръцете им не се сгъват в лактите - те сякаш с асе вдървили. Колкото и да се стараеш, с такива ръце не можеш да сложиш в устата си дори и троха.

- А-а-а, така е... - разбиращо отвърнали и първите, и вторите, и третите и веднага започнали да разпитват пътешественика за това, какво е видял в Рая.

- В Рая видях същата картина - невъзмутимо отговорил той.

- Как така същата?... - не вярвали на ушите си те - Не може да бъде!

- Може ! Истина ви казвам! Същата такава маса, хората седят по същия начин един срещу друг, същите апетитни ястия... - отвърнал човекът.

- Но значи, техните ръце се сгъвали... - предположил някой от слушателите.

- Не, не се сгъваха - вдигнал рамене той.

- Тогава те просто не изпитват повече глад - предположил друг.

- Не, те изпитват глад. И още какъв! - отвърнал човекът.

- Значи и в Рая човек изпитва мъки?.... - решил някой и всички се съгласили с него.

- Не, не изпитват - отрицателно заклатил глава човекът.

- Но как може да има такова нещо?! Та всичко е абсолютно същото както е в Ада!?

- Да - съгласил се човекът - само че в Рая те се хранят един друг...