Дамян Дамянов - Покруса
Душата ми вихрушка я обрули,
защо я пуснах гола и пеша,
сред вашите ласкателства и хули...
Защо ви дадох своята душа?
Защо ли като храм ви я отворих
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора
иконите без свян ще окраде.
Не съжалявам, че е пуст олтара
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз.
Душата ми, обрулена и мъртва
пустее без икони и олтар...
Във нея аз ви пуснах като в църква,
а трябваше да сложа катинар!