Един истински анализ на фалшивото
От Нели Славова
Никога няма да успея да разбера защо обличате децата си, които са още почти бебета, с Филип Плейн, Москино, Армани и всякакви други марки, за които е повече от сигурно, че са биташки фалшификати.
Фалшименто или не, хвърлили сте една шапка пари за подобна - вчера приятелката ми намери точната дума за това действие - "изсипия".
Ненужна, глупава, пошла, пълна с комплекси и лоши решения, изсипия.
Замислям се, ами то това дете, реално ще облече въпросния комплект или дреха макс три или четири пъти. И въпреки това, вие изсипвате сумата пари достойна за мебел или малка фурна за един...анцунг?
Надявам се си давате сметка, че нещата след време не се изчерпват просто до дрехите и табелите.
Обличайки детето си (което още трудно може да върви самостоятелно) по този начин, вие всъщност му втълпявате колко е специално то.
Вие му давате текстилното самочувствие без да се грижите за истинското му такова. За развието му.
Сетих се за една история, в която момче от университетa работеше на летището и даде три последователни заплати за телефон Нокиа с капаче. Тогава притежаването на подобен вид телефон ти носеше особен вид гъзария, слагаше ти нещо като мантия. Пробиваема. Временна. Лъжовна. Но мантия, в която останалите простосмъртни се оглеждаха. Може би да ти завиждат, със сигурност с цел да те харесват и да се впишеш в обстановката.
Вчера видях детенце на около година, което носеше на ръчичката си златна гривна и златен медальон на малкото вратле. За да изключа всякакви спекулации, ще ви кажа, че детето беше по-бяло от бучка сирене.
За финал, разбира се, че никой не може да ви дава тон на вас какво да правите и как да разпределяте финансите си.
Ако сте решили, че е правилно и напълно нормално да купите памучен анцунг за 210 лв. на бебето си - направете го.
Така ще бъде и когато бебето навърши 4. И шест. И 18 години.
Просто му обяснете, че това е обикновена памучна дреха, която не те прави специален. Не е защитна мантия. И не е перелината на Батман.
Само това му обяснете.
В случай, че пътищата му се засекат с някой, който износва дрехите на брат си.
Не искам да сипвам сол в раната, но е твърде вероятно и на никой да не му пука с какви Армани е било облечено детето ви в първи клас, когато отиде на интервю за работа.
Другото нещо, което също няма да успея да разбера, е стремежът ви по всякакъв начин да бягате от естествената си природа.
Но пък съм правила доста анализи през годините, така че сега мога да се опитам да обобщя.
Вие смятате, че никой няма да ви подари внимание и да ви забележи, но искате да се обръщат след вас на улицата.
По възможност с възхита. Със завист, защо не.
Направили сте го поради тези причини. Ако го бяхте направили, защото искате малко корекция, нежна щриха към външността, промяната ви щеше да бъде елегантна и пристойна. Щеше да бъде незабележима и да стои естествено. Щеше да бъде като необходима подправка, за да стане ястието още по-вкусно.
А това не е вашата цел.
Вашата цел е...изсипията.
Нямате никакъв вкус, нито отношение към естетиката. Мерилото ви е изкривено.
Искали сте да избягате от собствената си външност, която сте приемали за обикновена.
Вие смятате, че не сте достойни за обичане.
Вие смятате, че големият подарък е хубав подарък, малкият е...абе, не става, кофти е. А и малкото значи евтино за вас.
Голямото е готино.
Голямото се вижда.
След голямото човек се обръща. Голям апартамент, голям басейн, голям двор, голям автомобил.
Във вашите очи това е секси и синоним на красота.
Тук също запълвате липси и празнини. Някои буквално. Други преносно - и шиете раните си в движение.
Много яко звучи тази фраза "като не пречи на никой, какъв е проблемът" или, секунда, тази ми е любима - "като не пречи на никой, нека прави каквото иска".
Ако изречете тази мантра, автоматично това превръща вас в приятен човек, а мен превръща в съдник, понеже не я подкрепям винаги тази мантра.
Тя се доближава до разбирането да смятате даден човек за само добър или изключително лош.
И с фразата е така.
Тя не важи за всичко в живота с еднаква тежест.
Да, пряко вас не ви засяга.
Тези устни няма да дойдат в дома ви и да ви убият.
Няма да ви оберат.
Те и хората с фалшив Филип Плейн също директно не ни пречат с нищо, разбирате ли?
Но нещата далеч не са толкова прости и повърхности, колкото са едни грозни устни.
Всичко това е една символика.
Майната ми на мен.
Нямам пред кого и на кого да се доказвам, освен на себе си.
На мен радост ми носят друг вид усещания. Други неща търся.
Ама на едно момиче на 15 години сигурно му е много тъпо и гадно.
То всъщност това май е дете. Да, дете си още в тази възраст.
Дете, което гледа тези създания с устните и миглите и косите и циците, и вероятно се презира колко е грозно, щом се разминава всячески с тези стандарти за съвършенство. Може би ще гледа и ще се приема за невзрачна. Ще се срине.
Изяж едно парче шоколад, не изяждай два цели шоколада.
Изпий две чаши вино, не изпивай две бутилки сам.
Изпуши две цигари, ако ти се пафка, не издумквай две кутии до обяд.
Сложи си филъри, ботокс, хиалурон, но, моля те, направи го с вкус и мяра.
Направи го така че да станеш жената, която искаш да бъдеш.
Но не и хуманоида, след който да се обръщам на улицата.
Аз наистина ще се обърна.
Но с отвращение.
И с "малко тъга", както пееше Камен Воденичаров.
Пряко и директно, оставените произволно изпражнения от кучета навън, по улиците, не ми пречат. Предполагам и при вас е така. Ако живеете в Пловдив, не вярвам да ви пречи, че в момента някой има кучешко изпражнение пред гаража си в Бургас.
Не ви засяга пряко.
И с устните е така.
