Една скапана вечер от скапания ми живот

  • Сподели:
Една скапана вечер от скапания ми живот

Приключвайки поредната си работна смяна, реших да не се прибирам, а да се отбия до кварталния бар. Беше задушна вечер, дори вятърът се беше изморил от безуспешните опити да ни угоди. Подпийнали двойки се бяха сгушили на пейките в парка и се кикотеха любовно. А пътят до бара ми се стори цяла вечност... Настаних се на едно свободно място близо до барманката и запалих цигара.
- Какво обичате, каза сякаш през зъби тя.
- Едно голямо ирландско, троснах се аз.

Вече ми идва в повече този загубен свят. Чудех се дали скоро ще намеря жената на живота си или по-скоро разочарованията ще ме преследват вечно. Изпих питието си на екс. До мен седна млада руса жена и с нежен глас ми поиска огънче. Май се очертаваше интересна вечер. Червената й рокля се беше повдигнала доста и успях да огледам добре красивите й дълги крака. Биваше си я ...
- Нещо е много скучно днес, изчуролика тя.
- Ами винаги е било така, намусих се леко и си поръчах второ.
- А дали не бихме могли да измислим нещо интересно, изведнъж каза тя, намигайки ми. Сложи си ръката върху коляното ми и продължи:
- Такъв красив мъж не бива да е сам.

Платих сметката набързо, хванах я за ръка и тръгнахме към изхода. В главата ми се въртяха куп неща - дали да я целуна или направо да нападам, дали да я прегърна или да я нося на ръце. Докато размишлявах как да постъпя се озовах облегнат на ствола на едно дърво, тя свали чевръсто панталона ми и ми прошепна в ухото:
- Тази вечер ще я запомниш завинаги, обещавам ти.

В този момент не ме интересуваше нищо - нито къде съм или коя е тя, нито дали наоколо има някой или сме сами. Беше страхотно и само това имаше значение. Приключих бързо, което ме изненада. Досега не се беше случвало. Биваше си я тази руса палавница. Закопчах си ципа на панталона и запалих цигара. Малката извади червило от чантата си и надраска нещо на ръката ми.

- Това е номерът на телефона ми. Когато се почувстваш самотен, винаги се обаждай. Търси Нина, прошепна в ухото ми и изчезна в мрака.

Нина, малката квартална проститутка, ощастливила милиони мъже, не ми взе и една стотинка. За миг си я пожелах завинаги, но това е само една скапана вечер от скапания ми живот. Приключи бързо, така както приключих и аз. Останах сам до дървото, да псувам живота си и да копнея вечно за малко нежност и ласка, та било то и от една малка проститутка.

Снимки: http://www.sxc.hu/

Една скапана вечер от скапания ми живот
Една скапана вечер от скапания ми живот
Една скапана вечер от скапания ми живот
Една скапана вечер от скапания ми живот
Една скапана вечер от скапания ми живот