Хайде да ми обясниш как се обича "нормално", а?

Хайде да ми обясниш как се обича "нормално", а?

Понеже аз не разбирам... и явно не умея. Не умея да обичам спокойно. Не умея да обичам, без да "влагам излишни емоции", без да тъгувам, когато ТОЙ е далеч или не ми обръща внимание, не умея да обичам уравновесено, не умея да обичам "над нещата", не умея да обичам днес, а утре да казвам "махни се, дразниш ме", не умея да обичам без този, когото обичам да е целият ми свят, не умея да обичам без да искам и аз да съм целия му свят, не умея да обичам "всички"... въобще... не умея да обичам както трябва, явно.

За това пък искам някой да ме обича така, както обичам аз. С всичката лудост, която му е налична. Не искам да ме обича "нормално". Искам да ме обича абсолютно ненормално.

Искам да ме обича с цялата гама на всичките си емоции, с пълната палитра на чувствата си, искам да му липсвам, дори когато съм до него (както би ми липсвал той), искам дъхът му да спира от обич и да няма думи, с които да ми го каже, искам... някой да ме обича точно толкова неправилно, колкото обичам аз.

На теб ти пожелавам нормална обич, без излишни емоции и по правилата (ти).

Аз имам нужда от лудост.

Автор: Caribiana

Снимка: beyondquarterlife.com