Избирам да ти вярвам пред това да следвам егото си
Избирам да ти вярвам пред това да следвам егото си. Избирам да ти се доверя, да те обичам, да прескоча страха…
Става въпрос за страха от изневяра. Този страх, който ме обзема всеки път, когато заговориш с ентусиазъм и блясък в очите за красотата на друго момиче или за начина, по който те кара да се чувстваш. Това е този страх, че не съм достатъчно добра за теб.
Това е страхът, че можеш да откриеш по-подходяща от мен. Това е страх, който ме парализира. Кара ме да се състезавам, да се чувствам недостатъчно еди-какво си, да съм нещастна, да гледам на теб като на малко дете, да се самоизяждам.
Истината е, че няма смисъл. Благодарна съм на Вселената за това, че срещнах осъзнат мъж, който държи на думата си, на своето момиче и на всичко ценно за него. Мъж, който не би изневерил на себе си, а оттам – и на важните за него хора, но и мъж, който държи на истината в отношенията и я предпочита пред красивите лъжи.
За разлика от мен в тези случаи. Честна мишешка – преди да осъзная дълбоката причина зад това болезнено чувство, наистина предпочитах да ме излъже, да ми го спести, да не ме наранява зорлем.
Причината обаче това да се повтаря отново и отново е, както казват мъдрите хора, че имам да науча нещо от това, т.е. по някакъв начин способства за развитието ми. В един такъв ден, когато отново беше извикано това чувство от моето подсъзнание, не му дадох да ме обземе изцяло, но не го и потиснах (знам си, става по-зле така, пък и самата аз ставам някак си запушена и апатична, когато потискам емоциите).
Разигра се следното: зададох въпроса "Добре, защо толкова болезнено го приемаш?", сякаш моето аз в този момент се отдели от това наранено дете (или поне така възприемам тези части от себе си в сходни моменти) и получавайки отговора, моментално тялото ми се отпусна от свитото, леко треперещо състояние.
Той гласеше нещо от сорта: "Защото, ако той се доближи твърде много до нея и се влюби в нея и ми изневери, не знам дали ще мога да се справя с това, дали ще мога да го преживея". Когато го чух в себе си, ми се стори глупаво. Сега, като го пиша, виждам, че всъщност в него да, безспорно прозира огромен страх, но също така се вижда и любов, а това вече е сладко.
Тогава взех решението да ти се доверя. Да избера любовта вместо страха си. Да се доверя, за мен значи да отпусна контрола, да оставя решенията и изборите в твои ръце, да не се тревожа за това, което може да се случи, докато си с друга, да се отпусна във вярата, че ме обичаш, че си ми го показвал по милиони начини, да възвърна силата ти.
Защото, когато се оставям на това чувство да ме ръководи, аз всъщност гледам на теб като на едно малко беззащитно дете, което ама изобщо не може да усеща женските опити за манипулация, което трябва да бъде защитавано и предпазвано, защото в противен случай няма да успее да предпази самия себе си.
Дори в него е въплътен гневът ми към теб за това – за това, че не можеш да усетиш подмолните женски тактики, когато всъщност не е така. И впоследствие разбрах, че единственото, което мога да направя, е да ти помагам, за да развиваш още повече тази си интуиция, като ти разкривам някоя и друга тайна от женската психика.
Да, факт, от тази гледна точка съм късметлийка – за това, че имам мъж, който не се поддава на женски манипулативни тактики, но горният принцип важи за всяка една жена. Защото няма нещо, което да не можем да преживеем, няма рана, която да не може да заздравее. Ние сме лечителки по природа и вътрешно знаем как да излекуваме всяка една болка.
Дори и да боли, болката намалява, а когато успеем да я трансформираме и излекуваме, разцъфваме дори повече, отваряме се още повече за живота, благодарение на трудностите и лошите моменти.
Разбира се, това важи при евентуална изневяра. В случая, в който просто се освобождаваме от тази емоция, се освобождаваме от един товар – даваме си право да сме отпуснати и щастливи, независимо какво се случва, но най-вече – вдигаме отношенията с партньора ни на едно ново ниво.
Спестяваме си дрязгите и негативните емоции и междувременно си даваме възможност да обичаме повече, защото не сме обсебени от страховете си.
Това, че веднъж съм стигнала до това осъзнаване, не значи, че остава завинаги и вскеи път, когато Милото спомене някоя и друга знойна красавица ще се чувствам напълно нормално. Това би означавало да съм убила рецепторите си, което в хипотетичен бъдещ момент може да е пагубно, защото безчувствието води до несъзнаване на сигналите за опасност.
Смисълът на това осъзнаване е да разграничава реалната опасност от мнимата, да не позволява на последната да ограбва моментите ни заедно. Истината е, че зад всеки женски страх има заложени механизми за оцеляване, т.е. всеки един от тях ни е необходим, защото ни помага да запазим себе си и децата си на сигурно място.
Но това не означава, че трябва да сформираме спасителен отряд при всеки страх. Толкова чувствителни сме, за да можем да разпознаваме и най-малките сигнали, но не е необходимо да реагираме на всеки един.
Ако вече станат опасно силни или се натрупат, е естествено, дори задължително да се борим за територията си, но в противен случай прибързаните действия не просто нямат съхранителна функция, а са дори разрушителни.
Когато такива моменти на предизвикване на чувството на страх от изневяра отново се покажат, ще чувствам. Да, ще чувствам страх, който макар и по-лек, ще се усеща. Тогава ще дишам дълбоко, ще си припомня този момент на осъзнаване, ще си кажа "Спокойно, всичко е наред, на сигурно място си. Безопасно е да чувстваш, безопасно е да се довериш" и ще се гмурна по-нататък в разговора.
За по-нататък не знам, няма и нужда да знам. Оставям нещата да се случват по техния естествен начин.
