Изморена съм от студени нощи и от празни дни
![Изморена съм от студени нощи и от празни дни](/system/editor_pictures/122075/original_open-uri20211025-19343-bskb27.jpg)
Липсите в сърцето ми не спират да болят
Спомените ми ме карат да крещя
Изморена съм да се усмихвам през сълзи
Изморена съм да нося маската с щастливите очи
Цветната градина в душата ми умря.
Останаха ми само бурени и тихичка тъга
Не, не се оплаквам. Аз така съм свикнала.
Изморена съм, разбираш ли?
От несбъднати мечти и безлюбовие.
От студени нощи и от празни дни
Надеждата ми си отиде, качи се в някой влак
Не можах дори да й помахам, така светкавично обърна гръб
А аз останах тук с всичкия багаж, бурените от душата ми и тихичка тъга.