Как да намерим силата в себе си и да премахнем чувството на тревога
Ще ви споделя нещо невероятно, което ми се случи. Как премахнах чувството на тревога буквално за 5 минути. Чувство, което в продължение на месеци се беше настанило трайно в тялото и душата ми и не ми даваше покой.
Дойде момент на затишие, в който си мислех, че съм го изчистила и преодоляла докато причините за него не се върнаха отново и не го изпитах с пълна сила. Но тогава направих нещо и успях само за броени минути да преобърна нещата. Нещо много просто, но всъщност голямо. Как? Намерих вътрешната си сила.
Anxiety e популярен термин в съвремието ни. Може да се опише като тревога и безпокойство, вътрешно напрежение, което се отразява на цялото тяло. Човекът буквално не може да си намери място. При мен това беше отключено от връзка в живота ми. Осъзнах късно, че отношенията са активизирали процес, който бавно и постепенно е развил и накарал чувството на безпокойство да се настани дълготрайно.
Когато си дадох ясна сметка вече беше късно. Беше станало навик да съм напрегната, изнервена и постоянно нащрек от незнанието какво ще се случи в следващия момент. От липсата на сигурност и доверие. Свикнах да живея с чувство на притеснение в стомаха, вътрешно тялото ми постоянно беше свито. Пулсът ми се учестяваше внезапно, имах усещането, че съм листо, което трепери неистово и постоянно е подложено на резки атмосферни промени.
Когато след време обстоятелствата се промениха и спрях да бъда подложена на тези влияния, започнах да се връщам към центъра, отново можех да поема глътка въздух и да почувствам спокойствие. Напрежението се връщаше единствено, когато мислех за неща, които го провокират. До момента, в който факторите, които го предизвикваха се появиха отново. За кратко време пак изпаднах в дупката на тревогата, на неяснотата, на напрежението. Чувствах се малка и уязвима, незнаеща. Отново страдах от развоя на събитията и мислех как губя нещо, без което сякаш ще се разпадна. Тогава се случи тя, промяната.
Единственото, което трябваше да направя е да изляза от ролята на жертва и да поема отговорност за начина, по който се чувствам. Една мисъл освободи мигновено тялото ми от стреса, който сама позволявах да го завладява. Казах си: "Не искам това". Зададох си въпроса: "Искаш ли да се чувстваш опустошена всеки път след среща с миналото? Искаш ли да позволиш да падаш всеки път и да се връщаш назад, когато вече си направила крачки напред?"
В този момент усетих силата в себе си, в моята "хара" - така нареченото място, където се събира и мога да я намеря. Топката в корема ми се отпусна и и се трансформира в кълбо от енергия, леко, чисто и просветено, защото не оставях някой или нещо да решава вместо мен, направих го аз.
Реших, че не зависи от мен кой какви избори ще направи. От мен зависи да поема отговорност за начина, по който се чувствам и отказах да треперя от тревога. Вместо това си взех това, което ми принадлежи - моята сила и реших за себе си: Не искам това. Заслужавам повече - сигурност, любов и светлина. И ги нося в себе си, източникът съм аз, само трябва да се пресегна и да им дам израз.
Когато разменим ролите, променим рязко потока на мисли, започват да се случват чудеса. Нещо толкова просто, а всъщност голямо. Когато съзнателно откажем да сме в ролята на жертви и страдащи и вместо това се изправим смело пред страховете си и им кажем "Не" се случва чудо.
Вече можем да поемем контрол над усещанията си, изборите и състоянията, в които се намираме. Да бъдем себе си без да позволяваме външните фактори да ни дефинират. Ето така намерих силата в себе си и преодолях чувството на тревога. Ще опиташ ли и ти?
