Как да се спасим от погрешните заключения

12 май 2015

Знаете ли как може да разберете дали един човек е щастлив с половинката си или не? По начина, по който говори за неприятна ситуация, причинена му от нея. Да речем, че партньорът се е разкрещял вечерта – избухнал е по малък повод. Жената, която се чувства щастлива във връзката, обяснява нещата така: "Вероятно е имал тежък ден на работа, затова беше изнервен и се развика".

В контраст, жена, която се чувства нещастна и неудовлетворена с конкретния човек, би казала: "Той се държа грубо, защото е егоцентричен глупак". Усещате ли разликата? Една и съща ситуация – тотално различни интерпретации. Освен че стигаме до старата максима, че не е важно какво ти се случва, а как го приемаш, има и едно съвсем просто психологическо обяснение за ситуацията.

Като възприема събитията, човек прави заключения защо те се появяват. Той интерпретира събитията и това определя неговото лично поведение. Има два вида атрибуции – външни и вътрешни. Когато се прави външна атрибуция, причината за поведението се търси в определена ситуация – мъжът е изнервен, защото е имал тежък ден. Когато атрибуцията е вътрешна, причината за поведението се търси в личността на човека, характера или нагласите му – той се държи грубо, защото е глупак.

Чували сте предполагам приказката – не прави на другите това, което не искаш те да ти направят? Когато интерпретираме случките в живота си, ние правим точно обратното. Когато става дума за нас самите, обясняваме поведението си с външни фактори: "Избухнах като се прибрах, защото много ми се беше насъбрало. Шефът беше крив и цял ден ми прави забележки, имаше задръстване...".

Когато става дума за другите обаче изначално смятаме, че причините за тяхното поведение, думи и дела, се крият в тях самите (вътрешни са) – това е техният характер, възпитание, нагласи, отношението им към нас. Ако те крещят, това означава, че са гадняри, невъзпитани, имат лошо отношение и т.н. – т.е. защото са си такива.

Тази човешка нагласа е показана и доказана в десетки изследвания през годините. Основната причина за нея е, че ние не сме наясно с обстоятелствата в живота на другия човек, а и обикновено нямаме време да се замислим какви могат да са причините човекът да се държи по определен начин. Имаме си вътрешно убеждение, което действа почти като рефлекс – действията на хората се определят от това какви хора са.

Представете си следната ситуация – виждате на тротоара как майка обяснява нещо на детето си много напрегнато и възбудено, кара му се. Проучване е показало, че огромен процент от хората решават, че това се дължи на характера, настроението, нагласата на майката. Тя просто не знае как да възпитава детето си и го прави по неподходящ и неуместен начин.

Много малка част от участващите в експеримента са предположили, че е възможно поведението на майката да е било провокирано от определена ситуация – детето се е отскубнало от ръката й и е тръгнало да пресича, без да се огледа и шофьорът на преминаващата кола едва е успял да спре. Забележете, че отношението ви към тази майка би било различно според атрибуцията, която сте направили. Ако тя е вътрешна – впечатлението ни от майката ще е доста негативно. Ако атрибуцията е външна – няма да я съдим, защото знаем, че повечето родители биха постъпили като нея, изправени пред подобен инцидент.

Всичко казано дотук може да се съотнесе към отношенията ни с любимия, родителите, децата, колегите, приятелите, че дори и до жената, която се опитва да вземе реда ви в магазина. Как да коригираме грешните си заключения по отношение на себе си и на другите?

Не извинявайте всичките си провали със ситуацията - ако сте закъснели причината не е в трафика, а в това, че не си тръгнал навреме.

Не приписвайте всички постижения само и единствено на себе си – добър пример за тези две точки е футболът. Когато отборът победи, обясненията след мача са – победихме, защото сме добри, мотивирани, играем с хъс. Когато загуби – съдиите ни ощетиха, противниците бяха изключително добре сработени, съдбата не беше на наша страна. Разбирате разликата нали?
Не правете прибързани заключения за другите – зад поведението им стоят и други фактори, освен това какви хора са те самите и какви качества носят.
Отделете си време да помислите – особено за връзки, които са ви важни. След като автоматично заключите, че Иван ви гледа лошо, защото е гадняр, обсъдете вътре в себе си какви са другите възможни обяснения като намесите и тези, които са обвързани с настояща или минала ситуация. Накрая трезво преценете гадняр ли е Иван или не.

Общуването е изкуство. Ако не сме сред родените с талант към него, можем да положим усилия. Чували сте предполагам успели музиканти и спортисти да казват, че талантът е 5%. Другото е упорит труд. Сигурна съм, че хармоничните взаимоотношения го заслужават.