Какво виждаш щом затвориш очите си?

- Виждам баба!

Баба е залез. Портокалово слънце в чист хоризонт.

Баба е солено море.

Баба е въздух.

Баба е спокойствие.

Баба ми е единствена.

И е обич.

Вчера и днес, и утре.

Изгрява, за да ме види.

Баба мирише на всичко - мляко с бисквити, пръчка канела, шепа със миди, идваща есен, дъжд по улица, вечерна прегръдка, снежните топки - всички сезони.

Баба е тайнствени разкази, сандъче с истории - моите пази, нашите общи събира, нейните лични - разказва.

Баба е надежда, вяра и обещание.

Баба е птица.

И аз се страхувам, че един ден би могла да отлети.

 

Автор: Нели Славова