Кант: Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание

12 януари 2016

Имануел Кант (1724-1804) е немски философ, който се нарежда сред най-влиятелните мислители в историята на Западната философия. Неговата мисъл оказва силно влияние върху формирането и развитието на най-новите философски направления и традиции — феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия.

HighViewArt.com подбра любимите си 40 мисли от Кант:

1. "Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност."

2. "В брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност."

3. "Всичко, каквото казвам и пиша, го мисля; но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля."

4. "Геният – това е талантът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи."

5. "Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко."

6. "Добродетелта е победа на волята над природата."

7. "Дългът е уважението на правото на другия."

8. "За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за жената – че е грозна."

9. "Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон."

10. "Идеята не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката."

11. "Искреността е съществена част от характера. Тя е една от главните цели на възпитанието."

12. "Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва."

13. "Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър."

14. "Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията."

15. "Колкото повече навици, толкова по-малко свобода."

16. "Красотата в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата."

17. "Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си."

18. "Не върви постоянно да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене."

19. "Ние не можем да си представим невежеството си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне."

20. "Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо."

21. "Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.

22. "Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел."

23. "Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие."

24. "Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността."

25. "От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш."

26. "Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото."

27. "Свободата на перото е единственият закрилник на народните права."

28. "Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?"

29. "Умението е белег на талант."

30. "Упорството сaмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност."

31. "Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват, защото властва страстта, а управлява умът."

32. "Характерът е способност да се действа съгласно принципите."

33. "Хитростта е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича."

34. "Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона."

35. "Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички."

36. "Щастието е идеал не на разума, а на въображението."

37. "Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.

38. "Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си."

39. "Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се уединява."

40. "Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението."

По материали от "Уикицитат".