„Коланджа” - една сага за бъдещето и все още несъстоялото се настояще
От Лияна Фероли
Няма и не може да има забрава за родопския писател с ярка творческа индивидуалност - Христо Красин, който напусна нашия свят на 6 юни миналата година.
Но ни остави богато книжовно наследство, изпълнено с много поводи за размисли и провокации за откриване, осъзнаване на неуловимото, алтернативното, небичайното, фантазното, което, вероятно, е много по-близко до истинската реалност - духовната… С всичките си книги Христо ни отправя към тази посока на търсене, но през 2013 година, с издаването на книгата си „Коланджа. Сага за свършека на времето”, той потопи своите читатели в най-дълбоките „води” на така многозначителния и непознаваем наш живот.
Румен Леонидов се опита да обедини различните и противоречиви мнения за нея с думите: ”Коланджа. Сага за свършека на времето“ е непознато явление за литературата ни, изпълнена със зашеметяващи преживявания книга, невероятна, дива, невъзможна до безумност и откаченост. Но най-близка като усещане за днешния ни необичайно луд, но така и красиво неповторим живот. Цитира и един наш много популярен художник, който я определя като „дива идиотщина”, която лъха на голям талант”. Неслучайно, през 2015 г. тя бе наградена с първа награда, между 2000 други книги, за белетристика на Националния конкурс „Голямата книга на малкия град“ в Бургас.
„Коланджа” на Христо Красин е една истинска сага, която включва и приказното, фантазното, и историческото, фактологичното, за да се роди метафората на нашата изключителна мета-реалност, съвместяваща блян и гняв, копнеж и жестокост… Но тя не е такава от вчера, а още от зората на човечеството. Още оттогава човекът е живял в химерата, илюзията, в създадената от ума му симулация , за да оцелява в екстремните събития и да еволюира. И днес пак е така. Но различното е, че все по-малко творци се потапят изцяло в нея, защото това рядко става съзнателно.
И сега, следвайки своя Създател, човекът пак гради сам живота си. Но мъчително, реално-симулиращо, загубвайки се, намирайки се, съмнявайки се, но и вярвайки, че наистина живее пълнокръвно. Дори разказва под различни форми, най-успешно с творчество, своите видения, бълнувания, падения, въздигания… Понякога стигащи до крайност, както е при Христо във въпросния му роман. Той сам си причинява този безпощадно сладко-отровен „делириум”. И като напълно се идентифицира със симулацията му , става част от нея. Но, изглежда няма друг начин да стигнеш до вътрешното си откровение, до събирането в едно на миналото и бъдещето, до проницанието. А да отидеш над, отвъд нещата, не е географско пътуване, а един всеобщодостъпен аспект на съзнанието . Именно по този начин Христо предрече още много отдавна докъде ще стигнат нещата в света и в страната ни. Четейки вътре в себе си, той назова предварително много от по-късно случилите се събития и кога точно ще дойде свършекът на старото и началото на новото време.
И четейки себе си, надзъртайки в скрижалите на сърцето си, е съгледал и древния свитък, папирус, „Коланджа”/името му означава „слязъл от небето”/, в който се говори и за третия син на библейския Авраам - Бугар, роден от продадената му робиня - планинката Булвария. Когато става на 12 години Бугар взема майка си и поема към родната й планина Кайлас в Тибет, защото от него щял да тръгне могъщия народ на сребърните булгари. Но Христо е убеден, че и те, и всичките им събратя по света, винаги ще изпълняват волята на своя велик Господ, който славели със староармейския възглас „Ле ляхум би… ле ляхум би” - Слава на Великия Баща!
Така, бълнувайки наяве, Христо Красин превръща своя шеметен разказ в „Колнджа” в една сага за билото бъдеще и все още несъстоялото се настояще. Но все така осезаемо живеещи във вечния поток на времето, който често се скършва, обръща, но пак продължава накъдето трябва. Защото е движен от Бог, при Който свободата не се различава от необходимостта.
Затова и, неслучайно, 8-годишнината от написването на книгата му „Коланджа” съвпадна с навършването на една година от неговата кончина. Което значи, че както идва възкресенския път за страната ни, така ще има и съживление на интереса към творчеството на този наш уникален и неподражаемо различен родопски творец от Ардино.
