"Комореби" поезия от Владислав Христов

тръгнах на изток
и видях една сутрин
как прашецът на кедрите
посипва първите слънчеви лъчи
прави ги видими
в тях танцуваха милиарди прашинки
цели светове непознати за мен
дъга от паячета
цветни пеперудки
като детски спомени
изплуваха от нищото
с всяко подухване на вятъра
кедрите пускаха прашец
слънчевите лъчи
ставаха все по-видими
протягах ръце да ги уловя
но не успявах
само гледай
нашепваха кедрите

…

когато поставяш картина е важно
пиронът да влезе между тухлите
по същия начин в живота
търси слабите места
на нещастието си

…

колко трудни
са първите крачки
след като с часове си гледал
полета на хвърчилото

…

листото има собствен път
изпращам го с поглед до земята
не всяко падане е красиво
и въпреки това
какво щастие
да следваш някого

…

Текстовете са част от новата книга с поезия на Владислав Христов - "Комореби".