Кошмар

  • Сподели:
Кошмар

За първи път не ми каза "лека нощ". За първи път не отговорих с "да ме сънуваш". Усещах празнината в себе си. Наближаващият неспокоен сън. Въртенето под завивките и скърцането на леглото. Чувах шума от преминаващите коли и пращенето на уличните лампи. Не успях да заспя.

Гледах стената пред мен, а тъмнината ме поглъщаше. Душата ми сивееше на фона на кървавочервената болка в сърцето ми. Колко ли хора са заспивали в отделни легла, прегръщайки се в съня? И колко ли хора не са заспивали от страх, че ще срещнат някого там?

Някой, който отсъства през деня им, но нощем ги чака, скрит зад възглавницата. Някой, чието отсъствие носи повече болка, отколкото присъствието им. Чаках съобщението, което ще ме прати усмихната в страната на сънищата, но то така и не идваше. Липсваше. Усещах и липсата на подателя. Той беше някъде сред тълпата от будни хора. По-жив от всякога.

А аз бях в клопка на мрачните мисли и прииждащото безсъние. Черната фигура беше застанала до вратата ми и чакаше знак да влезе. Старият ми познайник, носещ непоносимите сънища дебнеше момента на моето поражение, когато вярата ще ме е напуснала, а аз ще съм просто едно уморено съзнание, което с лекота да завладее.

Кимнах. Пристъпи до леглото ми, а аз се отдадох на първата от много време нощ, изпълнена с кошмари.

Кошмар

Снимка: imgkid.com