Кратък анализ на един реалити формат и неговите показателни ситуации
От Нели Славова
Показателно е това, което излъчват в предаването Фермата. Днес бих искала с вас да се спрем на две основни теми, които доста често наблюдаваме в живота. Преди да започнем нека напиша и няколко думи относно този формат.
Обикновено, когато се заговори за гледане на реалити предавания, повечето хора винаги влизат в една защитна реакция: ''Аз не гледам такива формати!; Предпочитам да чета книга!; Рядко ги следя, но...;'' Сякаш признанието, че гледат предавания като Фермата ги прави по-малко интелигентни хора или в тези формати се среща само простотия. Нищо подобно. Ако гледаш с цел разтоварване и наблюдение на хорското поведение в разлини ситуации, вместо да се напрягаш, форматите са супер интересни и провокират аналитична и критична мисъл, а също и пример - бил той правилен или грешен. На следващо място, защо е необходимо са противопоставяме удоволствието от книгата с това от предаването? Нима не могат и двете неща да ти харесват? Тук въпросът малко отива в кривата на противопоставянето на Хелуин с Деня на народните будители. А противоречие не би могло да вирее, защото и двата празника са в отделни дни. Отричането на единия не те прави повече или по-малко умен човек.
А сега да разгледаме и двете ситуации от предаването. Не се притеснявайте ако не сте гледали тези епизоди. Това даже няма значение. Със сигурност поне едната ви се е случвала или без ваше съгласие са ви забърквали в нея.
Мартина допусна грешка, с която ощети цялата група и изложи себе си, но не намираше къде е нейната вина, дори и когато старателно ù я посочиха и обясниха.
"Нямам вина", "Не виждам какво толкова съм направила", "Не смятам, че съм сбъркала", "Не мога да се извиня, когато не съм виновна за нищо" и накрая: "Е, хубаво, айде, като толкова искате - ще се извиня".
Високо его ли е това или тотална глупост, слепота и малоумие? Вероятно еднородна смес.
Така са голям процент хора от обществото, не виждат грешката в себе си и я търсят вечно у другите или прехвърлят отговорността от ръце на ръце и тя като топче сопол расте и расте.
Изключително много излагации са тръгнали от: "Аз няма да си оставям магарето в калта!" Само че колкото повече искаш да извадиш животното си от калта, толкова по-дълбоко то потъва в нея.
Когато не разбираш грешката си, макар и да ти я посочват от няколко страни, ще я повтаряш методично и занапред, а всички други ще плащат жестока цена за твоята дебилност.
"Съжалявам."
"Извинявайте."
"Допуснах грешка."
"Как мога да поправя грешката си?"
"Не бях права."
За дебила изричането на тези фрази, е слабост и унижение. А тези, които настояват грешката да се проумее и фразите да бъдат изречени, са врагове.
Враг е всеки, който настоява да бъде поета отговорност.
***
Нека вече поговорим за друга участничка от Фермата, чието поведение е не по-малко интересно за анализиране, защото отдавна се шири из живота.
Теодора чу не дочу разговор между Живка и Стефан.
Хвана откъслечни цитати и в изблик на силна емоция без да се колебае отиде и разказа на половината ферма какво е чула.
Тя не го представи както водещ на новини ни поднася информация или както Ивайло Захариев играе в Пътят на честта.
Теодора беше емоционална, трепереща, разстроена.
В последствие не е трудно да се досетите, че нещата бързо се превърнаха в развален телефон и докато стигне до ушите на Мартина и други замесени имена в разговора, историята се украсяваше, преиначаваше, дори истински казаните думи, бяха подменени с чисто нови, доста по-обидни от първоначалните. Историята се обогати.
Това явление не е странно и не е ново, то битува още от детската градина и всички в дадени моменти от живота си сме го изпитвали.
Нещото, на което искам тук да обърна внимание, е поведението на Теодора.
Тя разказа веднага с артистизъм ситуацията и избърза да я разгласи, за да стане герой. За един ден, но герой.
Скрита зад честолюбие и фалшиво достойнство, осъждайки разговора на Живка и Стефан, че видиш ли така не се правило. Не се говорило лошо зад гърба на хората.
Единственият човек, който тук направи някаква драма, това е Теодора. За да си придаде значимост. За да си придаде важност. И за да може да хлипа и плаче за нова причина.
Не Живка и Стефан, а именно Теодора сътвори цялата интрига.
Нямаше никакъв намек за чак такава гнусотия и драма.
Чудесен пример на всичко случващо се и извън предаването.
Чул някой нещо, решава според собствените си разбирания, че е правилно всички да го знаят, изрича хиляди думи, вменява хиляди чувства и сътворява една голяма вкисната каша, заради която да чувства значимост.
Някъде там се роди и "враждата" между Мартина и Живка.
Теодора, разбира се, обясни, че е постъпила по този начин водена от добри намерения. Тя не го правила с лошо, а с добро чувство.
Ние, обаче, като възрастни хора с глава на раменете, която не ни служи само за баланс, знаем, че всяко наше решение има реакция и последици. А всяко действие има противодействие.
Добре е да се помисли струва ли си да бъде хвърлена граната?
Сега ли да бъде хвърлена или да се изкача няколко дни, мисълта да узрее, да бъде по-мъдра и вероятно по-правилна?
Има ли смисъл моето клюкарене, какво ще спечеля аз и какви ще са ползите за другите?
Трудно в една интрига има добра или по-малко виновна страна.
Не бива да се казва всичко, което си видял, което си чул, което си разбрал. Някои неща е хубаво да запазим за себе си и за тоалетната си.
