Любовен монолог
От HighViewArt
- Затвори си очите. Къде си сега?
- На една пейка. С теб сме седнали един до друг. Целуваме се като тийнейджъри.
- Не сме ли тийнейджъри?
- Вече не.
- В ума ти, имах предвид.
- А... Да. Такива сме.
- Щастлив ли си?
- Какво разбираш под щастлив?
- Нуждаеш ли се от нещо друго в този момент?
- Ясно. Значи съм щастлив.
- Затвори си очите отново.
- Добре...
- Къде си?
- Лежа на леглото ти. Мисля си как си най-красивото момиче, което съм виждал.
- Тогава защо изглеждаш тъжен?
- Знам, че се нуждая да те изоставя.
- Ще го направиш ли?
- Не знам, нека си затворя очите и ще ти кажа.
- Е? Какво виждаш?
- На площадката пред блока ти сме. Една жена пред нас се опитва да паркира колата си и ни вижда.
- Ние какво правим?
- Аз ти казвам, че не мога да бъда с теб. Ти плачеш.
- А жената?
- Тя ми прави знак. Показва ми да те прегърна. Мисля, че не знае, че плачеш заради мен.
- Какво правиш ти?
- Прегръщам те и все пак.
- И?
- Отново сме заедно. Ти още не можеш да се успокоиш... и плачеш. Обичаш ме твърде много, за да спреш.
- Аз знам ли, че ти си ме приел обратно само от съжаление?
- Да. Така мисля. Но нямаш волята да кажеш не. Точно толкова силно ме обичаш.
- Тъжно е.
- Кое?
- Че говориш на себе си. Че всеки път, когато си затвориш очите ме виждаш. Че всъщност не си ме виждал от три години.
- Сега разбирам. След малко ще си ги отворя пак и ще ми се плаче, нали?
- Позна.
- Мразя те. Мразя всичките сънища, които ме караш да сънувам. Те ми се подиграват.
- Заслужи си го.
- Знам...
- Събуждаш се... Май е време да се разделяме. Сбогом.
- До утре вечер. Обичам те.
Автор: Константин Трендафилов / Мърлявият блог на един спретнат човек.
Дебютната поетична книга на Константин Трендафилов - "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого".
