Любовта е някой, без когото можеш, но не искаш да живееш

  • Сподели:
Любовта е някой, без когото можеш, но не искаш да живееш

Имала съм връзки. Няколко. Повечето бяха с мъже, с които всичко беше лесно. Последната е с мъж, с когото ми е трудно. Мъж, с когото се караме. Мъж, който често ме провокира, дразни, опонира ми. Мъж, без когото мога да живея. Но не искам да живея.

Да, без него ще ми е лесно. Няма да има разногласия и препирни. Ще ми е спокойно… И сиво. Защото във всеки спор с този мъж научавам по нещо ново за него. И за себе си.

И защото след всяка буря, през която минаваме заедно, излизаме малко по-различни, малко по-добри, по-меки, по-улегнали. По-променени. Доближили се до своята по-добра, по-разбираща и по-приемаща версия на самите себе си. Осъзнали по-добре ценността на връзката си. Виждайки по-добре истинската стойност на другия.

Лесно е да избереш този, с когото можеш да живееш. Трудно е да избереш този, без когото не искаш да живееш. Защото именно тези хора са нашите най-важни учители.

Но и уроците им са най-трудни за усвояване. Уроци по толерантност, по преглъщане на егото, по чуване и слушане… Уроци по истинска любов. И човечност. Уроци, които ти казват, че смисълът на живота е в промяната.

И че компромис не е мръсна дума. Напротив, компромисът показва мъдрост. И зрялост. И готовност. Да обичаш другия така, както обичаш себе си.

Затова и ти не се примирявай. Не се примирявай с удобни и безконфликтни връзки. Не се примирявай просто с доброто съжителство. Търси някой, който преобръща представите ти – за любовта, за света, за самите вас.

Някой, който те провокира да се променяш. Някой, който те тласка по пътя на твоето израстване. Някой, за връзката с когото си струва да се бориш.

Някой, без когото можеш, но не искаш да живееш.

От неизвестен автор