Манол Глишев: три стихотворения за любовта

Поетът Манол Глишев подбра три свои любовни стихотворения специално за читателите на HighViewArt.com:

***

One of the Host of the Seraphim

"… една звезда, останала от лятото"

"… самотна бяла звезда"

Това злато не е на мъртвите; живо е

и докосването му не носи прокоба,

макар пак да е злато, което не можеш да имаш.

Дали някой би останал безразличен пред него?

Кой не би искал тази стрела да го настигне,

за да прокара длан по белите й пера?

Кой не би вдигнал този пръстен с прозрачен камък в дланта си

или не би искал да стопли метала в длани,

да го прекове в пламтящия меч на серафима

(меч, огъващ се като стенещия език на лъжец от Дамаск)?

Никой ли не би слушал гласа, отпламтявал с изгревите?

Кой не би искал да събере в кристален съд

студените лъчи на тази бяла звезда (така ярка над хоризонта)

и да ги смеси с вода от касталийския извор

за тогава, когато всяка друга светлина би угаснала?

***

Оранжевата роза

в един двор видях оранжева роза

и щях да ти я откъсна но един старец ме спря

остави я каза ми не я отнасяй оттук 

а после я откъсна сам

защо го направи попитах го

къде е разликата между теб и мен

твоята приятелка сигурно може да ходи момчето ми

сама ще иде до някой розов храст да го гледа

а жена ми няма крака каза човекът

така че тази роза сега ще иде при нея

***

Прециозно

това не може да остане ненаписано

то дойде като меко дадена заповед

и е вярно че високите жени

красивите високи жени и тяхната предвидима меланхолия

си прилягат с дните на подранилата есен

прилягат си с учудването от студа

с хладния вятър най-вече с него

прилягат си както дълга ръка и ръкавица

прилягат си като цигаре и пръстен

като левги и ботуши за скитане

като севера и сивия цвят на морето

като червей и есенен вятър