Манол Глишев: три стихотворения за любовта
От HighViewArt
Поетът Манол Глишев подбра три свои любовни стихотворения специално за читателите на HighViewArt.com:
***
One of the Host of the Seraphim
"… една звезда, останала от лятото"
"… самотна бяла звезда"
Това злато не е на мъртвите; живо е
и докосването му не носи прокоба,
макар пак да е злато, което не можеш да имаш.
Дали някой би останал безразличен пред него?
Кой не би искал тази стрела да го настигне,
за да прокара длан по белите й пера?
Кой не би вдигнал този пръстен с прозрачен камък в дланта си
или не би искал да стопли метала в длани,
да го прекове в пламтящия меч на серафима
(меч, огъващ се като стенещия език на лъжец от Дамаск)?
Никой ли не би слушал гласа, отпламтявал с изгревите?
Кой не би искал да събере в кристален съд
студените лъчи на тази бяла звезда (така ярка над хоризонта)
и да ги смеси с вода от касталийския извор
за тогава, когато всяка друга светлина би угаснала?
***
Оранжевата роза
в един двор видях оранжева роза
и щях да ти я откъсна но един старец ме спря
остави я каза ми не я отнасяй оттук
а после я откъсна сам
защо го направи попитах го
къде е разликата между теб и мен
твоята приятелка сигурно може да ходи момчето ми
сама ще иде до някой розов храст да го гледа
а жена ми няма крака каза човекът
така че тази роза сега ще иде при нея
***
Прециозно
това не може да остане ненаписано
то дойде като меко дадена заповед
и е вярно че високите жени
красивите високи жени и тяхната предвидима меланхолия
си прилягат с дните на подранилата есен
прилягат си с учудването от студа
с хладния вятър най-вече с него
прилягат си както дълга ръка и ръкавица
прилягат си като цигаре и пръстен
като левги и ботуши за скитане
като севера и сивия цвят на морето
като червей и есенен вятър
