Методи Джонев: 20 поетични прашинки от "Самодив"
От Лияна Фероли
В света на "Самодив" миговете от битието ни блестят пленително в тяхната различност и заедност.
А стаеното напрежение между слово и мълчание в тях изговаря най-съкровените и дълбоки истини.
Новата поетична книга "Самодив" на кюстендилския поет Методи Джонев беше представена наскоро на кея при Езерата под гаровия площад в града под Хисарлъка. За промоцията на майстора на краткия изказ пристигнаха много негови приятели и почитатели, сред които някои от Швейцария, Америка, Израел.
Стихове от книгата му поднесе актьорът Душко Добрев на фона на музикалния съпровод на Павел Чавдаров, а редакторът му Пламен Анакиев представи поредния поетичен феномен на Джонев. С годините, сподели той, поетичният блясък на находката, на оригинала при Методи не намалява, дори все повече се засилва. Както и досега, почеркът му не се пилее в многословие, умуваници, конюнктурност, дребнотемие.
А изначалният му порив води към извисеност, изисканост, честност, проникновена съдържателност, мъжествена сдържаност, което издига словото му до естествената и мъдра афористична краткост. Придава му заряда на прекрасните миниатюри – илюстрации на най-неповторимите и решаващи мигове в живота ни, записани неизменно в ръкописния кодекс на книгата.
Така пленителните му малки големи стихотворения успяват да уловят различни мигове от битието в тяхната различност и единност. А тъкмо улавянето на различното в Целостта дава един нов "препис", нова "картина" в душата, в съзнанието на читателя. Обогатява го с неповторимо и окриляващо пробуждане. С нова бъдност за красотата, любовта, добротата, надеждата...
С огнена, изненадваща експресивност, наситена с богата вариативност. С една невидима словесна репрезентативност, заредена с напрежението между словото и мълчанието, с което все още се пазят и изговарят най-съкровените и дълбоки истини.
С "тежката лекота" на битието, в която се усеща сгъстената енергия на пречистването чрез опрощение и вяра в доброто, чрез изконната и ефирна ведрост, живееща в поетическия озон на въздуха.
Ето двадесет поетични прашинки от "Самодив" на Методи Джонев:
ГОТВАРСКАТА КНИГА НА ЖИВОТА
блажните страници
домакините
облизват пръсти.
Преобладават постите, обаче.
***
ФРАГМЕНТ ОТ ГОТВАРСКА КНИГА
Взимаш лъжичка сол
разбъркваш
добавяш сол
и посоляваш на вкус.
***
одраскана душа
в огледалото ѝ мигла
от гранит
***
ЖИВОТЪТ КАТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Със сигурност съдбата ме обича –
редовно ми праща знаци,
кой от кой по-препинателен.
***
НАХАЛОСТ?
Само да не се окаже, че в безсмъртието
смислената дума
е смъртта.
***
Няма жива перушина.
Наоколо – лисичи поглед.
***
ДРЕБНИ МОНЕТИ
Не можеш да купиш любов.
Не можеш щастие.
Виж, хляб може –
дълъг и горчив като нелюбовен ден.
***
ЖЕНА
ми даде ябълка – да я опитам.
С мирис на съблазън.
С аромат на раздор.
***
ТЯ
Свободна и затова – зазидана.
Разгадана и затова – препълна с тайни.
Влюбена, затова.
***
ЛЮБОВНА ИНКВИЗИЦИЯ
Мога да разкажа
за вечерите дивни и утрините китни, наново обещаващи,
но за нощите непаметни не мога
и о, не бива да признавам.
***
САМО ТИ УМЕЕШ ТАКА ДА ИЗЛИЗАШ,
влизайки през парадните порти.
***
ЗА ДА ИМАШ ПРИЧИНА,
веднъж забрави палтото си, друг път шалът.
Всеки път по нещо значително.
Така и не разбирах: към мен ли се връщаш, или от мен.
***
СЕМИОТИКА
Разчленяваш ме на знаци,
значи,
че ме учиш наизуст.
***
УРОК ПО ЛАТИНСКИ
С тялото, особено с устни
будиш мъртвите езици.
***
ВЕРИЖНИ КАТАСТРОФИ
Все му повтарях (на сърцето)
да не прибързва с тия работа (любовите).
***
ИЗ ЕЖЕДНЕВИЕТО
Обезсолвам рани.
Насълзявам плач.
В свободното време опоетизирам.
***
Бях на ти със тъмнината и ако
не знаех що е светло, бих притихнал
там на прага,
внимателно събул очите си.
***
КОЛЕБЛИВОСТ
Идва ми да се напия със не пълни рими
и да изтрезнея в не особено свободен стих.
***
АНТИГРАВИТАЦИЯ
По законите на птиците се уча
да летя в добра посока.
Но човека в мене не помръдва.
***
САМОДИВ
Ловувам
себе си – предимно
в забранените сезони.
