На пръсти се промъкваш в съзнанието ми
16 септември 2017
Луната наднича зад електрическите жици, сякаш е закрепена на нотен лист. Прилича и на перла, пришита на тъмносиньо кадифе. Всичко изглежда като ретро декор, като сънувана картина в миналото...
Тишината татуира спомени... Някои са неповторими като сладостта, която оставя зряла смокиня по устните. Малки стъклени раковини редят името ти в мислите ми. Твоето име! Страх ме е да го повторя на глас, за да не се развали магията на това силно привличане.
На пръсти се промъкваш в съзнанието ми. Като въздишка плаха, като пеперудено докосване... След това се сгушваш и оставаш там - на границата между позволеното и забраненото...
