Надпревара с времето и със себе си
Кажи, за къде бързаш?! Все времето не ти стига. Знам! Така трябва. Да станеш, да бързаш за работа, да свършиш всички заръки на шефа. Време за обяд - набързо, след това още задачи - и всички са за вчера.
Защото никой не чака. Всичко трябва да бъде свършено. Веднага! А после, бързаш за рейса, за градината, за училище - да прибереш децата. Ходят на уроци - чудесно - да не закъснеем.
И вечерята. Ако си жена, знаеш. Всяка, уж, набързо приготвена вечеря ти отнема най-малко половин час. Докато свършиш всичко, вече е станало тъмно. Чудиш се - да гледаш телевизия; да почетеш; да обърнеш внимание на децата; мъжа; уроците?!
А всъщност, искаш просто да си легнеш и да се покриеш през глава. За света. С целия си неуморен бяг. Вечен и непрекъснат.
Толкова се задъхвам, че на моменти едва едва успявам да се задържа на крака и да продължа.
Надпреварвам се с теб, мое време! Надпреварвам се със себе си!
