Най–големият човешки враг – страхът
Хората не осъзнават, че техните страхове не съществуват реално, те са единствено конгломерат - зловещи мисли и изображения, които са само и единствено в нашата глава и които в действителност не съществуват.
Ако се чудите какво имаме в предвид, замислете се как едно малко дете се страхува от вещици и торбалан, а когато дойде време за сън, това дете започва да мисли, че под леглото му ще изскочат зли чудовища, които ще го наранят, но сами разбирате, че всичко това са плод на неговите мисли, както и на тези мисли, които са вникнали надълбоко в съзнанието му, но когато родителите на това дете му покажат, че под леглото няма нищо и го накарат да разбере ,че всъщност тези мисли са нереални, а чудовища не съществуват – детето започва да се успокоява и мислите започват да изчезват от неговото съзнание.
Не само при децата действа този принцип, че когато се изправим срещу своите страхове, реално ние успяваме да ги преодолеем и разбираме всъщност, че не е имала основателна причина за тях и всичко е било само и единствено в главата ни.
Когато искате да се отървете от своите страхове, се изправете директно срещу тях и страхът, който имате, просто ще се изпари безследно.
Много философи са на мнението, че докато не се сблъскаме с това, което ни тревожи и силно ни плаши, ние всъщност няма как да преодолеем тези демони в себе си и единственият възможен вариант е сами да се убедим, че страхът не е в действителност това, което си мислим, а е просто плод на мислите ни.
Много хора се страхуват да излязат пред голяма аудитория и например да произнесат реч, точно тогава ги хваща сценичната треска – това е неволно самовнушение, което ние успяваме да визуализираме, след което го запечатваме в нашето съзнание.
Прогонването на повечето страхове идва стъпка по стъпка, а първата е да започнем да се убеждаваме, пак чрез силата на самовнушението, че няма от какво да ни е страх и да си вдъхнем сами на себе си кураж, за да преодолеем това, което ни плаши.
Втората стъпка е да си представим как се изправяме пред своите страхове и разбираме, че те всъщност са нерационални мисли, от които трябва задължително да се отървем, ако не искаме повече да ни контролират и да ръководят живота ни.
И третата стъпка е директно очи в очи, да излезем и да се сблъскаме със своя страх, така по-бързо ще успеем да се отървем от него.
Други хора се плашат от провал и предпочитат да не се впускат в дадени начинания, просто защото са си втълпили, че резултатът от техните действия, ще бъде увенчан с провал.
Когато един човек не вярва в себе си е нужно, отново да прибегне до самовнушението, след което да се изправи пред своя страх и така, ще може да се мотивира още по-силно, както и да израсне, защото всеки преодолян страх е ключът към духовното израстване и хармония.
Човек обладан от страхове, трудно може да открие своето щастието – когато сме запълнили мислите си с неща, които ни демотивират, стресират и плашат до смърт, ние просто трябва стъпка по стъпка да се изчистим от тях.
Никой не казва, че е това ще е лесно начинание нито пък че ще е бързо, но докато не си го поставим за цел и докато не прочистим съзнанието си от всички неща, които му пречат да забележи щастието и красотата, то ще продължава да работи на погрешната честота, като всеки страх директно ще поражда нов и в крайна сметка в един момент ще усетим, че се въртим в омагьосан кръг.
Като хамстер, който прекарва целия си живот във въртене в едно и също колело, а това въртене не е способно да му поднесе никакви по-различни емоции от до сегашните, докато стотици хиляди часове от живота му преминават по един и същи начин, без да има никаква промяна в действита му.
