Не отлагай за утре. Живей днес!
От Нели Славова
Този текст е за това как не бива нищо да се отлага за утре. За това как трябва да се действа на време.
Ами ако сега си представиш твоето смъртно легло... какво не си направил? Каза ли на някого колко безумно го обичаш и боготвориш? Отиде ли на онова пътуване? Прочете ли книгата, на която още си на 5 страница? Скъса ли въжето, което те държи здраво и все не ти достигаше оня кураж, онази свобода и малкото лудост, която ти беше нужна, за да вземеш решението?
Когато знаеш, че имаш малко време и то не е част от твоя контрол, всичко има смисъл. Да... - ще отговориш - Но нямам пари! Не ти трябват пари, за да направиш нещо. Колко лева ти трябват, за да кажеш Благодаря, Извинявай, Обичам те? За да покажеш на другото същество своето внимание и обич - не ти трябва нищо.
Необходимо е само да знаеш, че вечер, когато нощта е най-тъмна, легнеш в своето легло по нощница и малко съвест... утре може и да се събудиш сам. Без родител. Без брат. Без твоята любов, най-верния другар или някой, който не си виждал от години, но обичаш и цениш.
Направи нещо за себе си. Правейки всичко това, ти го правиш за себе си. Започни и реши, че считано от този момент - ти ще правиш нещо за себе си. И какво като комплектът чинии струва 80 лв? И чаршафите са едни обикновени чаршафи от прост памук, а струват 190 лв. На теб харесват ли ти? Искаш ли да ги имаш? Защо смяташ, че не го заслужаваш?
Прави своите избори сега, в момента. После, когато умреш, друг ще прави изборите вместо теб. Няма да вземеш красивите чаршафи, понеже някой ще ти избере бяла ламперия. Няма да те питат. А ти мразиш бяло. Мразиш и дантела. И ще те облекат по тяхно усмотрение. Спри! Знам!
Когато умираме, не взимаме нищо със себе си. Няма чинии, няма чаршафи, няма хора, няма бижута, няма кола на изплащане. Но има спомени и време, през което да ги създаваме.
Направи ли всичко, което пожела? Живя ли като пич и цар? Духовно, разбира се, не си представяй, че ядеш шопска салата с корона на главата! Върши ли велики дела като това да помагаш, като това да благодариш, като това да се грижиш за някого, без да чакаш нищо в замяна, като това... По този начин да храниш себе си! Прави ли го?
Значи заслужаваш скъпите чаршафи. Заслужаваш да ядеш в претенциозните чинии. Заслужаваш да се освободиш от някой! Или да го обичаш силно, както се обича за последно. Заслужаваш да живееш днес!
Когато умираме, не взимаме нищо със себе си. Имаме спомени, съвест и време, през което ги създаваме. Време, което е малко. Аз лично понякога гледам даден сервиз... За чинии... около 30 пъти. Накрая, когато реша, че това е моят сервиз и ще го купя... Някой преди мен вече го е взел.
Този някой е умен човек, който знае, че има малко време!
