Не сме за всеки, но и не всеки е за нас
От Нели Славова
Истината е, че не сме за всеки и не всеки е за нас.
Противоположностите не се привличат, а човек търси съвместимости.
Лицемерите мога да ги разбера. Но не мога да разбера хората, които винаги гледат грешките у другите, а нямат очи за своите собствени.
При тези хора елемент на съмнение, самоанализ, самопреценка, самокритика - липсва.
Едни безкрайни егоисти и егоцентрици, пълни с комплекси, впрочем като повечето от нас, но с разликата, че нямат капацитет да ги управляват и преодоляват.
Няма еволюция на личността, поради отсъствието на ресурси. Няма човечност, камо ли мисъл за другото същество. Няма мъдрост, святост.
Едни хора със страшно много дефицити, които крадат времето и енергията ни, а и двете са ограничени.
Да не можеш да изпиташ елементарни чувства, човешки чувства, спонтанни, първични, нещо, което е заложено природно в нас, е като да не можеш да изпитваш любов.
