Невероятната история на бездомния моден фотограф Марк Рей

26 декември 2016

Ако срещнете Марк Рей, известен моден фотограф с аристократична осанка и перфектен френски, едва ли бихте предположили, че е бездомен. Особено, когато научите, че той отразява модните проекти на Александър Уанг, Джеръми Скот, Марк Джейкъбс, Lacoste.

В модерния свят обаче не всичко е такова, каквото изглежда. Марк посещава светски събития и носи дрехи на космическа стойност, но всъщност е един от хилядите бездомни хора в Ню Йорк.

През деня пред обектива му минават модели от най-висок клас, а вечер фотографът се запътва към една от сградите в Ийст Вилидж, изкачва се по стълбите към покрива, прескача оградата и се промъква под брезентовото покривало. Заспива в спалния си чувал, увит в скъпи шалове, за да преодолее студа. Това е неговият дом.

Марк пере дрехите си във фитнеса (преценява, че картата за луксозната спортна зала е добра инвестиция) и редактира фотосесиите си из кафенетата. През деня дремва на крак където свари и забавлява модните редактори, които смятат, че това е шантава прищявка. Само няколко от най-близките му приятели знаят истината.

Разбира се, Марк не е типичният бездомник. Разполага с куп социални привилегии, слава, добро образование, харизма и безукорен външен вид. Преди да стане фотограф е работил като модел и актьор. Участвал е в "Сексът и градът", "Мъже в черно 3", както и в някои култови реклами. Марк не е и точно беден. Той има мобилен телефон и компютър, посещава лъскави заведения и си плаща осигуровките.

Тогава как по дяволите се е озовал на покрива?

Макар че работи за едно от най-престижните модни списания, поради рецесията и повишаването на наемите в Ню Йорк заплащането не му стига едновременно за квартира и за поддръжка на необходимия за професията имидж. Марк осъзнава, че независимо колко е добър с фотоапарата, не би получил дори 1% от работните си ангажименти, ако външният му вид не крещи "успех и разкош".

Идеята за безплатния "дом" го осенява, след като отива съвсем разорен на едно парти на покрива, организирано от негови приятели. Вместо да приеме, че се е провалил в сметките, да зареже фотографията и да се завърне в покрайнините на Ню Джърси, Марк решава да даде всичко от себе си, като ползва по предназначение резервния ключ от покрива. Той прекарва там цели шест години без никой около него да заподозре.

Един ден Томас Уиртънсън – режисьор и приятел на Марк, го пита къде живее в момента. Съвсем неподготвен за това, което ще чуе, Том остава безмълвен. Така се появява документалният филм HOMME LESS, посветен на живота на упорития фотограф.

Днес Марк Рей вече има квартира. Той не се оплаква от миналото. Споделя, че е доста забавно да си тръгнеш от парти на Марк Джейкъбс, за да се прибереш да спиш под окъсания брезент. Казва, че годините на покрива са го направили по-силен.

Осъзнал е, че може да оцелее и без традиционните удобствата, които обществото ни приема за необходими. Радва се, че не се е отказал от пътя си. За него животът на покрива е бил предизвикателство и въпрос на личен избор, а не драма.

Историята на Марк е удивителна, защото има щастлив край. Но колко хора около нас се борят със сходни проблеми?

Свързваме липсата на дом само с хората без образование, отхвърлените от обществото и онези, които имат проблеми с алкохола и наркотиците. Всъщност всеки от нас може да загуби работата си или по-зле – да установи, че тя не му носи достачъно средства за поддържане на онова, което наричаме нормален живот.

Градим фасада и се преструваме, че всичко е наред, преследвайки мечтите си. Дали обаче пътят към тях не е станал прекалено трънлив и недостъпен?

Разминаваме се с близките си, без да виждаме истинските им проблемите. Време е да си припомним, че всеки върви по труден път, независимо колко красиво декориран изглежда животът му отстрани.