Няма смисъл да обичате хората, ако не ги разбирате
Като приоритет във всяка любовна връзка се приема опитът да направиш човека до себе си щастлив. Но ако сте от хората, чиито връзки се провалят, а независимо от усилията ви, срещате предимно пропуски в общуването, то може би искрено обичате партньора си, но не го разбирате. Защо се случва това?
Може да имате огромно желание да покажете любовта си към човека до вас или към приятелите си, но ако не разберете и не осъзнаете методите, с които те ще се чувстват обичани, усилията ви ще бъдат неоценени и дори ще провокират големи проблеми.
Осъзнаването е процес на ментално, физическо и емоционално ниво. И като всеки процес, за него се изисква време, преди да решиш дали обичаш или не обичаш някого. Но повечето хора не правят това. Повечето хора следват инстинктите си. Обвързват се, следвайки подсъзнанието си, просто защото в нечия компания се чувстват добре и уютно или защото изпитват необяснимо привличане.
В резултат – сблъскват се с едни и същи проблеми при взаимоотношенията, започващи най-често от детството им. След това се чудят какво се е объркало, при положение, че не са познавали хората около себе си, за да знаят какво трябва да направят. Страхували са се да споделят нуждите си, а са очаквали да се обичат безусловно един друг. Чувствата са очевидни, но мисълта я няма.
Да си представим подобна връзка като дете, което вижда аквариум с рибки, а една от рибките го привлича по-силно от останалите. Решава да покаже любовта си към нея и затова я изважда от аквариума, дава ѝ част от шоколадовото си десертче, завива я в одеяло и я гушва, но накрая рибката умира.
Тя не е човек като детето и макар че то би се почувствало обичано чрез тези жестове, тя няма нужда от тях, те я убиват. Ако детето знаеше, че рибката ще умре, нямаше да я извади от аквариума. Така и партньорът - ако знае какво ви наранява, вероятно няма да го прави. А ако ви наранява целенасочено, къде ви е умът, за да сте с този човек.
Не звучи особено романтично, но единственият начин да сме щастливо обвързани, е като изложим един пред друг критериите си за връзка, за романтика, за щастие. Колкото по-рано, толкова по-добре, толкова повече кризи ще си спестим.
С липсата на изисквания казвате на хората около себе си, че нямате нужда от внимание, нямате нужда от любов или уважение, но пък сте готови да ги давате безусловно. По действията ви се чете: "Не искам да правиш каквото и да било, а само да озаряваш деня ми с присъствието си". Дори другият да мисли с някое ъгълче на мозъка си, че може би и ти си човек и имаш желания, когато среща поведение на "готов съм да давам повече, отколкото да получавам", ще се възползва.
Но в един момент чашата ще прелее и ще се наложи да поставите някои критерии, които от начало са били важни за вас, но сте се страхували да изразите на глас. Тогава хората ще са шокирани, че имате някакви потребности. Понеже са повярвали, че това темпо на отношенията ви може да трае вечно, харесало им е и здраво ще се постараят, за да ви върнат към него.
Няма такова нещо като безусловна любов, освен ако не става въпрос за връзка между майка и дете (а има случаи, в които и тази любов е условна). При стабилните връзки има условия, компромиси с тях и промени. Не мислете, че сте камък, който ще падне някъде, а цялата среда ще се трансформира, за да му улесни живота.
Партньорствата съществуват заради равенство и взаимност, които са хармонични само при разбиране на партньора, само ако познаваме нуждите му, миналото му и правейки връзка между тях. Чрез осмисляне на това, което виждаме, чуваме и чувстваме. Чрез честност относно личните ни недостатъци и нужди. Не като играем на познай какво ми е, а като намираме смисъл във всяка реакция и проблем.
Взаимоотношенията с хората са като наука, за която е необходимо усърдно учене, но благодарение на него ще ставаш все по-добър в търсенето на информация и подреждането ѝ, все едно редиш пъзел. А в минутата, когато ясно подредите характера на един човек, ще може да го разберете и да го обичате, така че да се чувства обичан.
