Орловите скали - едно от скалните светилища на Богинята-Майка

На 6 септември 2021 г., в деня на Съединението, се навършиха 90 години от рождението на кърджалийския журналист, историк, виден общественик и поет-изследовател на тракийския орфизъм Михаил Иванов. Беше подготвил и книгата си „Боговете разговарят с числа”, но тя не можа да види бял свят, беше му попречено това да стане.

Любимото му място за изследователска дейност бяха „Орловите скали”, („Орлов камък” , І в. от н.е.) на два километра югоизточно от родопския град Ардино. По този повод ще се опитам да съединя с оставените от него съждения нишките на времето.

Михаил Иванов често канел писателя от Ардино Христо Красин на Орловите скали, за да му показва някои изображения, които се виждат само в определени дни на годината, защото и той се интересувал от тяхната мистика. Били са приятели още през 80-те години на миналия век, когато и двамата са работели за регионалния вестник „Нов живот”, издаван в Кърджали. М. Иванов като завеждащ отдел, а Хр. Красин като кореспондент от Ардино. При срещите им споделял с колегата си за Великата Богиня-майка, за това как тя се самооплождала и раждала светлина и живот. Как от светлината се е появил Орфей, а името му от финикийски език се превеждало като „лекуващ със светлина и звук”. Описвал пред него „орфическите оргии”, жертвоприношенията, страстите на вакханките по време на орфичесеките празненства и ритуали. Споделял му как попаднал на един любопитен текст на Тит Ливий, един от най-известните римски историци, който пишел в своето мащабно историческо изследване „От основаването на града”, че някои от храмовете и скалните светилища в чест на Великата Богиня са се намирали по западните брегове на река Марица, както и по някои от притоците на Арпеза, днешната Арда. Че Орловите скали са едно от скалните светилища на Великата майка, създателка на живота и че могат да се окажат нещо невероятно, защото, според византийския летописец Теодор Трохинат, скалата и мястото около нея са били под мощната закрила на самата Богиня, даваща живота.

Източната страна на скалата била добре видима и се знаело къде са се правели жертвоприношенията и къде са преспивали болните хора. Но западната страна на скалата криела голяма тайна, казвал Мишо Иванов на Христо Красин. И, според него, там имало огромно изображение на Богинята-Майката. Но за да се видело, трябвало да се гледа от отсрещните скатове, които са отвъд Гърбищенския ръкав на Ардинска река, но се виждали, когато гората около скалата била твърде ниска, а скатовете отвъд дерето били ливади и ниви.

Веднъж двамата колеги и приятели отишли да наблюдават с бинокъл западната страна на скалата откъм връх Калето и различили огромна човешка фигура, сякаш едро изчукана в камъка от огромна великанска ръка, но някак си туширана, замъглена от дългото въздействие на слънцето, дъжда, студа. Огромната скална форма наподобявала приседнала жена, протегнала ръцете си към небето и отправила взора си към него. После отишли до другия скат на скалата, където се намирал жертвеника върху по-нисък камък. Върху него, според М. Иванов, помощниците на главния жрец нагласявали животното, приколвали го и кръвта му потичала по специални улеи, по които се завихряла и пак се спускала надолу. Жрецът следял внимателно кървавата вада и пророкувал за миналите и бъдни времена, за хората и стихиите. Мишо показал на Христо също и къде долу в ниското, плътно до скалата са нощували болните, дошли да потърсят изцеление на това свещено място. И къде е бил чучурът с водата. Повечето от болните, след ден-два  или три, се вдигали свежи и бодри, очевидно,  възстановени и благославяйки Богинята-Майка, се разотивали. За по няколко дни, до седмица, оставали до скалата само по-тежко болните и жените които не можели да заченат. Когато получели просветление, че вече са прочистени от болестта или знак, че не след дълго ще имат рожби, те си тръгвали. Освободените места край скалата веднага се заемали от новодошли, които прииждали на върволици. Защото скалата и мястото около нея били „облизвани от живототворния дъх” на Повелителката на живота, на което се дължала и тяхната удивителна целебност.Затова там било оживено целогодишно, както пишел и византийският летописец Трохинат. Затова в тежките зими наоколо горели множество огньове.

Със своите открития поетът-журналист, историк и общественик изследовател на древната ни история от Кърджали Михаил Иванов внася доста яснота и категоричност за тракийските мистерии. Той е откривател на загадъчния релеф на Зевс и Дионис върху западния скат на Орловите скали. А 

тракийското име на Дионис, според него, било Сауле, а на Зевс - Збелсурд. Художникът Христо Нометков пък открива в релефа розетка, геометрично цвете със седем елемента, на колкото части е бил разкъсан малкия Дионис Загрей - тайната емблема на орфизма. Уникалната находка е изследвана от М. Иванов доста години, защото я смята за обект със световно значение. Разгадава я на основата на създадения от него оригинален метод, свързан с така наречената сакрална нееднородност на членовете на числовия ред. Т.е., той математизира митологията, създава своя митоматематически метод, защото смята числата за истинската азбука на човечеството.

На източната страна на Орлов камък М. Иванов открива и друга нарисувана сякаш със слънчеви лъчи рисунка на отиващия си от живота Орфей. На короната му се виждали четири пъпки и две букви „гама”, които заедно сумират орфическата формула за вселенска организация „4+3+3”. Евридика (Аргеопе) пък гледала нагоре, в косичника й била вплетена змия с яйце в устата. Едно бяло човече (душата) се изкачвало нагоре от черепа (смъртта) към живота (яйцето). Изображенията символизирали вечното движение на духа/душата от смъртта към живота. Двете скални рисунки представяли вечното движение, преминаването от едно в друго състояние, от хармонията (Орфей) към хаоса (Дионис). Но двете изображения предавали, казва  М. Иванов, също и поразителното умение на нашите прадеди отпреди хиляди години да прожектират върху скалата рисунки, графики в класически гръцки стил, които да се появяват само в определени дни от годината.Както и да не се виждат с обикновено око, а само да се запечатват с фотоапарат. Явно тази информация е била оставена за нашето време, за новата епоха на Водолея, когато, според Михаил Иванов, Орфей, истинският Бог на хармонията, ще се завърне заедно с истинската азбука на човечеството - числата.Името му Орфеус означавало Цар китарод, цар с китара. Т.е. човек, който излъчва вибрации, отворени към Вселената. Докато епохата на Исус, твърдеше М.Иванов, била епоха на затворените кръгови пространства на вождизма, на враждата, на конфликтите. Но тъй като епохите се сменят, тази промяна вече наближавала и то с помощта на предхождащата я. Защото Вселената била създадена от необходимото зло на хаоса, от чиято пяна се раждало новото. И макар че е най-нетрайното нещо, зад нея било зрялото и чисто вино. И неговото време щяло да дойде много по-скоро, отколкото можем да си представим, по думите на Мишо. И в него пак ще стои същата култура, която е родила великите ни образци и ценности. И тя отново ще стане вътрешен порив на човека, без всякакво комерсиално потребяване. Не както досега, нейният задължителен характер възпроизвеждаше само бездарие.

Затова поетът-кабалист и изследовател на Родопите Михаил Иванов беше убеден, че един ден историята ни ще се пренапише с помощта на митоматематическия метод и единствено той ще ни разкрие сакралната история на нашите земи, древните кодировки на нейните богатства. Защото само цифрите не лъжат и те са най-точният език.

Михаил Иванов смяташе, че отдавна търсеното от археологията светилище на Орфей е в тракийските скални ниши от І в. от н.е. на Орловите скали край Ардино. Неслучайно, 97-те им ниши дават световното свещено число, което означава светилище. И че сърцевината на знанието е в сакралния числов ред, който отразява работата на мозъка като компютър. Именно затова Фредкин също твърдял, че Вселената започва съществуването си като компютър. А ЕЧМК (Съчетанието между число и мит) може да обслужва всеки изследователски метод, защото на този универсален код се подчиняват всички езици и митологии. Именно с него М. Иванов изведе някои свои поразителни твърдения.

Другото негово голямо откритие е търсеното и от Гьоте Прарастение, в което са трите корена - наука, изкуство и култура. Намерил го е в триъгълен календар от една тока на женски колан, запазен в кост на мамут от преди 24 хиляди години. А това означавало, че още от епохата на палеолита е имало понятието цивилизация, още тогава са се владеели слънчевите и лунните затъмнения и се е знаело, че Земята е кръгла. Но най-загадъчното нещо било наличието на астрономически познания за съвместяването на несъвместимото, в което имало нечовешко, вторично мислене. Защото с

с едни и същи понятия (числата) се предавали три вида информация – за наука, изкуство и култура. Докато човекът или рисува, или конструира, т.е. твори разделно, както е било дори при Леонардо. 

Свещеният код пък на Аллах – 50, според М. Иванов, означавал санскритското име на Кали Ене (Богинята-Майка), затова той искал 50 молитви.

Но Михаил Иванов беше заинтригуван най-много от загадъчната висша теургия на нашите предци - траките. От магическите им действия за връзка с висшите сили, които имали изключително екстатичен и свещен характер. Беше убеден, че едни от помощните средства за този контакт с божествения свят, били виното и опияняващия дим на растения, като прочутото Орфеево цвете (силивряк), можещо да бъде съживено от хербарий и да прекара по 33 месеца в анабиоза (мнима смърт) и после пак да се раззелени. И това го правило символ на възкресенското начало в природата и в човека, както и земния образ на орфическата идея за безсмъртието на душата, според М. Иванов.

Родопският изследовател беше сигурен също, че чрез своите символични, антиномични, магични и екстатични действия тракийските жреци са свещеодействали, прорицавали са тайните на времето и пространството. Навлизали са в лоното на Светия Дух, в резервоара на вселенското Съзнание, от което малка част е и съзнанието на човека.

Беше също убеден, че тракийските мито-ритуални схеми за сватба и смърт са били тъждествени. Изразявали са обяснения от Хезиод организиращ космически възсъединяващ принцип, водещ към завършващото пътуване до Едното, до Целостта. И вярата в неговото предзададено, закономерно случване в точното време винаги го е подсилвало с нужната за него сила и несломимост. Именно с тази вяра, твърдеше М. Иванов, ще продължат и изследванията на тракийските мистерии и ще се преодолее днешния „заговор на мълчанието” по отношение на най-смелите открития, свързани с нашата сакрална история.