Осъзнаване

  • Сподели:
Осъзнаване

Животът изтича между пръстите ми като пясък в обикновен пясъчен часовник. Изнизва се бързо и неусетно като приятелско намигване.

Стискам юмрук, за да го задържа по-дълго или да забавя изтичането му. Боли, ръката ми изтръпва, но... не успявам.

Време е да подредя мислите си, да проветря душата си и да заживея като изпивам на малки глътки от цветността около мен. Заобикалям проблемите или си играя с тях. Усмихвам се на черногледите или ги оцветявам с вълшебната си усмивка.

Докосвам цветята и грабвам от техния аромат, зареждам се с цветното им настроение. Вглеждам се в звездите и откривам тяхната сила. Вслушвам се в шума на водата и попивам от невинността й.

Усмихвам се на тези, които все поучават и считат себе си за богоизбрани, защото... се забавлявам с техните претенции. Радвам се на слънцето, а топлите и ласкави лъчи ме вдъхновяват и засилват жаждата ми за красота.

Търся приятели с пъстра душа, които да обогатят палитрата на живота ми. Детският смях ме прави по-уверена и смела, по-жизнена и търсеща красота в дребните, но ценни неща.

Усмихвам се по-често, но истински и вдъхновяващо. Откривам музиката в шумоленето на листата, полета на птиците, шептенето на вятъра. Това не е лудост, а живот изпълнен с цвят. Любовта витае около мен и в мен. Тя е магията, която ме изпълва и осмисля дните ми.

Времето лети и няма връщане назад, но може да бъде изживяно запомнящо се, страстно и стойностно. Всичко е ръката ми…. Сърцето ми тупти лудо.

В душата ми са се сбрали огнени цветове, които омагьосват дните ми. Цветни са и мислите ми. Пъстротата е и сред приятелите ми. А усмивката ми... тя си е все същата - вълшебна, въздействаща и истинска.

Автор: Люси Райкова / Източник: myvelikoturnovo.com