Петър Дънов: Страданията са път на освобождаване
От HighViewArt
Мнозина се оплакват от страданията, обезсърчават се, отпадат духом. Защо? – Защото друго нещо са очаквали. И Христовите ученици очакваха Христос да стане цар, а те да заемат видни обществени служби, но не излезе така. Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избягаха. Днес светът се нуждае от силни хора.
Преди две хиляди години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях. Опасно е сега да се бяга. Който бяга, той ще бъде ранен в гърба. Който върви напред, той ще бъде ранен в гърдите. Ако си ранен в гърдите, ти си герой. Ако си ранен в гърба, ти си страхливец.
Къде раниха Христа: в гърба или в гърдите? Христа раниха в гърдите, защото Той вървеше напред. Герой беше Христос! Римските войници Го мушнаха с копието си отпред в ребрата, отдето потече кръв и вода. Много от съвременните християни са ранени в гърба и въпреки това са наградени с Георгьовски кръст за храброст. Не е герой онзи, когото в гърба раняват. Истинският герой трябва да бъде ранен с копие отпред, под лъжичката. Аз не желая да срещам герои, ранени в гърба. Те не са герои.
Похвала заслужава онзи, който е ранен в гърдите. Ако видя, че сте ранени в гърба, ще ви кажа: Зад Любовта няма скръб, но и Любов няма. Следователно, ако искате да бъдете герои, трябва да ви ранят в гърдите, а не в гърба. Сърцата ви трябва да бъдат ранени, а не телата. Който излага на страдания тялото си, а пази сърцето си, той не разбира живота. Който излага на страдания сърцето си, а пази тялото си, той е разбрал живота, той е разбрал Божия път. Това е геройство – да изложиш сърцето си, а да пазиш тялото си.
И тъй, сърцата на всички хора трябва да бъдат ранени. Защо? – Защото грехът е в сърцата. Ако не дойде някой да мушне сърцето на човека, злото няма да излезе навън. През раната на сърцето ще излезе злото и човек ще се освободи от него. Проповедници, учени, писатели, всички казват, че злото се таи в човешкото сърце. Днес човек воюва за сърцето си, да го освободи от злото, което се е загнездило в него. За да го освободи, той трябва да мине през големи изпитания и страдания.
Страданията са път на освобождаване. Всеки човек неизбежно трябва да мине границата на страданията, за да влезе в Любовта, да разбере Великия живот. Като знаете това, не се плашете от страданията. Страданията са ръката на Великия, Която ръководи човека. Това е изразено чрез стиха: "Потърсете ме в ден скръбен".
Да потърсиш Господа в скръбта си, това не значи, че си слаб. Силен или слаб, човек трябва да страда. Който страда, той е човек; който не страда, той не е човек. Отличителното качество на човека е страданието. Само човек е способен да страда. Животното се мъчи, а човек страда. Противоположният полюс на страданието е радостта. Когато един страда, друг се радва; когато някой се радва, друг страда. Страданието на едного е радост за другито; радостта на едного е страдание за другиго.
Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от Любовта. Както и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта. Христос пръв е минал през пътя на страданията и ние ще Го следваме. Той е първият пионер, Който е минал през пътя на страданието.
Откъс от "Пробни страдания" – беседа от Учителя, държана на 18 август 1935 г.
