Поклон пред идеала
Ето те тук пред мен, застинал в студена светлина. Озаряваш съзнанието ми с хладното си съвършенство. Подреждаш мислите ми в идеални логически редици. Поставяш светогледа ми в своята напроницаема завършеност. Ти си продукт на моя идеализъм, а сега аз съм функция на твоята притегателна невъзможност.
Привет, идеал мой! Така те посрещам всеки ден, когато откривам очи за тежестта на новото начало. Ти винаги ме приветстваш с отворени обятия и ми даваш успокоението, че заедно ще посрещнем неудобството и усложненията на случващото се. Ще действаме както винаги с преднамерената нагласа, че тази действителност не ни приляга.
След това ще се впуснем в анализ на изкривените предели на настоящата реалност. Ще се съревноваваме с времето, в което ни е отредено на живеем. Ще отхвърляме противоречивостта и причинната връзка между решенията и последствията, които ги съпровождат.
Ти винаги ми помагаш да установя контрол, защото ми даваш спасителните си еднозначност и еднопосочност. Заедно тълкуваме чуждите действия съобразно твоите вездесъщи критерии за правилност и така постигаме най-обоснованите истини.
Прав си, когато ми казваш, че аз не принадлежа на днешния свят. Прави си, когато ме насочваш към страничните изходи от проблематиката и сложността на изборите, които трябва да направя. Прав си, когато ме отклоняваш от поднесените житейски поуки чрез убеждението, че аз вече ги познавам посредством наблюдението и съпреживяването.
Аз те създадох в момент, когато не бях сигурна в своята собствена правота. И ето че и до днес ти си моят най-верен сподвижник и наставник. Мнозина се опитаха да те опровергаят и съкрушат, но аз не им позволих. Съхраних те, когато отричах значимостта на горчивия опит, който трябваше да изживея. Опазих те от самокритиката и себепознанието, когато те се опитваха да ми дадат друга перспектива към същността ми.
И ето те тук все още непокътнат. Стоиш отстрани и ме съзерцаваш в моята неустойчивост и сляпа принципност. Моята устременост се крепи на твоята неизменчивост, моята решимост – върху присъщото си статукво, моята вяра – върху закостенялата ти догматичност. Нерядко се срещам с предизвикателството да бъда изведена от твоя затворен комфорт, но почти никога не си позволявам да му се отдам напълно, защото се опасявам, че бих рискувала обещаваща ти постижимост.
Докато в началото ти ми принадлежеше, днес аз ти се посвещавам изцяло. Твоята сила е всепроникваща. Тя навлиза и обзема мислите, възприятията и дори реакциите ми. Колкото по-отдалечена ме правиш от реалността, толкова по-силно ме привързваш към себе си. И така постигаме нашата завършеност, нали ?
Ти започваш и завършваш кръгозора ми. Аз посрещам и отпращам възможността да принадлежа извън теб. Подчинена се уповавам на твоята непостижима висота и ти поднасям поклон.
Снимка: quotesgram.com
