Понякога поставяме етикети на самите себе си...

  • Сподели:
Понякога поставяме етикети на самите себе си...

Съвсем човешко е да се тревожим за определени неща в живота си, особено за хора, събития и лични постижения.

Не бива да бъркаме обаче вкопчването в нежността и загрижеността, като тези, които изпитваме към син, дъщеря или роднина. Хубаво е да бъдем загрижени за родителите си, за бизнеса си, за хората около себе си.

Важното е да започнем да разбираме кога тези връзки ни подкрепят и помагат да израстваме, кога ни дават сила и вдъхновение и кога ни възпират, правят ни страхливи, неспокойни или отегчени от живота.

Вкопчването (привързването) означава да поставим етикет на някого или нещо, а след това да повярваме в този етикет. Опитаме ли да залепим етикет на някого, да го поставим в рамка, създаваме възможност за болка и разочарование, ако го изгубим, ако този човек се промени.

Ако позволим на един човек да стане "наш", лесно можем да се поддадем на ревност или гняв, в случай, че той не се впише изцяло в нашата идея за него.

Понякога поставяме етикети на самите себе си, използвайки спомените си като котви, които ни казват, че не можем да правим определени неща или да бъдем определени личности, или пък, че желанията ни тласкат да търсим щастието все на неподходящо място.

Ако успеем да се освободим от тези привързаности, ще вървим с много по-лека стъпка и ще бъдем много по-спокойни хора. Ще можем да отидем там, където сърцето ни отведе.

Гялванг Друкпа